Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) изразява категорично несъгласие с предложения проект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Вместо ясна реформа, проектът предлага извънредни режими за специални случаи, различни правила за сходни прокурорски актове и поредица от вътрешни противоречия, неясноти и дори очевидни законодателни грешки, коментират от асоциацията в изявление, изпратено до медиите.
Според тях по този начин за едни дела ще важи общият ред, а за други - извънреден. „За едни прокурорски постановления ще се прилага обичайният законов механизъм, а за други прокурорът ще бъде длъжен сам да ги изпраща на съда за служебен контрол по обоснованост и законосъобразност. И това не защото актовете са различни по правна природа, а защото засягат определени категории лица. Това е правосъдие на две скорости”, смятат прокурорите.
Асоциацията на прокурорите в България предупреждава, че така се въвежда опасна логика - в едни случаи прокурорът е независим магистрат, а в други - магистрат под специално законодателно подозрение. „От АПБ си задаваме въпроса: ако този модел е правилен, защо не важи за всички? Ако не е правилен като общ принцип, защо се прилага само за определени лица и определени производства?”, пише в изявлението.
„Особено тревожно е, че новите чл. 243а и 244а от НПК са написани неясно и разтегливо. Заглавията им говорят за едно, а съдържанието им урежда друго - вместо конкретно престъпление по Закона за Сметната палата, текстовете всъщност съдържат дълъг списък от престъпления по Наказателния кодекс и добавят още по-широката формула „всяко едно друго престъпление, извършено във връзка“ с тях. Това не е прецизна правна норма. Това е отворена врата за спорове, противоречиво тълкуване и селективно прилагане”, коментират прокурорите.
По думите им проектът съдържа и „показателни абсурди”. При прекратяване на досъдебното производство се предвижда двуинстанционен съдебен контрол. При спиране - еднолично, в закрито заседание, в седемдневен срок и с окончателен акт. „Защо при едната извънредна процедура има две инстанции, а при другата само една? Законопроектът не дава ясен отговор”, смятат от асоциацията.
Те допълват, че има и буквални законодателни грешки. „В чл. 244а от НПК, ал. 4 се сочи, че съдебната отмяна настъпва „по реда на ал. 2“, а ал. 2 урежда единствено изпращането на преписите до съда и страните. В § 11, т. 2 се прави препращане към чл. 173, ал. 4 от ЗСВ, докато самият проект изменя чл. 173а, ал. 4 от ЗСВ. Това не са дребни редакции. Това са дефекти в сърцевината на предлаганата уредба”.
„Най-спорна е конструкцията по делата срещу главния прокурор. Проектът предвижда съдия от наказателната колегия на ВКС да бъде определян по специален ред и назначаван за заместник на главния прокурор, за да контролира действията на прокурора, разследващ престъпления, извършени от главния прокурор. Тоест съдия се превръща в особен заместник на главния прокурор, но същевременно не е напълно приравнен на останалите заместници. Това е хибридна фигура с неясен статут и с още по-неясна отчетност”, обясняват от асоциацията.
Според тях тук възниква и въпросът, който най-точно показва абсурда на предложението: кой ще контролира контролиращия прокурор?
Прокурорите смятат, че когато вместо да укрепи общия ред, законодателят започне да създава специални контролни фигури за специални случаи, неизбежно се стига до нови въпроси, нови изключения и нови съмнения.
Още един сериозен проблем, за който информират, е че проектът формално е озаглавен като изменение на НПК, но през преходните и заключителните разпоредби прави съществени промени и в Закона за съдебната власт, и в Закона за специалните разузнавателни средства. „Това не е прозрачна законодателна техника. Така реалният обхват на реформата се размива, а най-спорните решения се пренасят в края на проекта, вместо да бъдат поставени открито в центъра на дебата”.
„Проектът е и вътрешно несинхронизиран. В процесуалната си част той говори основно за престъпления, извършени от главния прокурор, а в частта за ЗСРС вече включва и главния прокурор, и негов заместник. Наред с това проектът отменя чл. 411д от НПК, изменя чл. 411г от НПК, добавя нови правомощия по чл. 420 от НПК и въвежда кратки срокове и нови препращания, без да изгради ясен и цялостен преходен режим”, обясняват те. По думите на прокурорите това не е системна реформа, а законодателна конструкция на парче.
АПБ счита, че този законопроект не трябва да бъде приеман в представения му вид. „Той не укрепва правосъдието, а създава изключения. Не защитава равенството пред закона. Той въвежда различни правила за различни случаи. Не възстановява доверието. Той узаконява специално недоверие към прокуратурата в избрани производства”, допълват от асоциацията.
Позицията на АПБ е ясна: проектът трябва да бъде оттеглен или изцяло преработен. Те коментират, че реформата в наказателния процес трябва да се прави с общи правила, ясни текстове и предвидими последици - не с персонално насочени режими, хибридни фигури и законодателни абсурди.
АПБ смята, че въпросите, на които проектът не отговаря, са простите въпроси, които обществото разбира най-добре: Защо за едни дела има общ ред, а за други извънреден? Защо за едни прокурорски актове има едни гаранции, а за други те са различни? И най-вече — кой ще контролира контролиращия прокурор?
