Антоновден е. На 17 януари Православната църква чества преподобни Антоний Велики. Вярва се, че светецът предпазва от болести.
Антоний е роден в Среден Египет през 251 г. Остава сирак от малък и раздава наследството си, след което се заселил в скална гробница, където при него идват всякакви зверове - змии, скорпиони, лъвове, вълци, мечки. Антоний им се присмял с думите: “Ако бяхте толкова силни, нямаше защо да сте много”. Когато изрекъл това, всички твари изчезнали и заблестял светъл лъч.
Затова в народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата и шарката. Мъжете не бива да впрягат добитъка.
Приготвят се содени питки без мая, намазани с мед, които се раздават на роднини, съседи и близки за здраве. Задължително питките трябва да се надупчат с вилица, за да не се „надупчат” децата с шарка. Със сладката медена питка трябва да се умилостиви чумата, която обича сладкото.
Според легендата Свети Антоний и Свети Атанас са братя близнаци, които изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се отбелязват един след друг и се почитат като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.
Имен ден днес празнуват всички, които носят имената Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка. У нас според последната статистика празнуващите Антоновден са близо 80 000.
