За политическите знаци, които ще определят икономическите, политическите и обществените тенденциите през тази година говориха в предаването „Лице в лице” политологът доц. Татяна Буруджиева, социологът проф. Антоний Гълъбов, д-р Нено Димов, от института за дясна политика.

Според доц. Буруджиева, най-същественият и много притеснителен знак е дошъл от финансовия министър, който е казал, че ще се наложи да вземат още от гласуваните 15 милиарда през тази година:

"Знаем, че в края на миналата се гласуваха вторите 5 от тях. За мен това означава една спирала на бедност, която върви надолу и много неприятен знак за цялата година. На второ място не виждам тези пари през бюджета да се показва, че по някакъв начин ще влязат в икономиката – онова, което като параметри на бюджета е зададено за икономиката не вдъхва увереност”, заяви доц. Буруджиева.

На трето място има сериозни притеснения за парите от ЕС, не е ясно и там какво ще става, допълни тя.

„Всичко това е доста притеснителен модел, в който ние влизаме само за две години, ако наистина се окаже, че правителството има нужда да изразходи тези 15 милиарда. Много сме близо до един лош сценарий, който наблюдавахме по-миналата година в една съседна нам държава”.

Партийните пренареждания ще продължат през цялата година, заяви социологът проф. Антоний Гълъбов:

„Отвъд следствията на местните избори и всички партийни пренареждания, които ще продължат през цялата година, това няма да е краят, онова, което много ясно започва да се очертава и това за мен е по-скоро добра новина, е, че има дълбока, ясна и отчетлива връзка между политическа стабилност и съдебна власт.

За първи път като че ли обществените очаквания и това, с което се налага да се съобразяват политиците започва да съвпада. Това ще бъде един от ключовите въпроси на тази година, тъй като предстои след промените в Конституцията една много съществена дискусия по отношение на Закона за съдебната власт, по отношение на процесуалните закони. Ясна е връзката между политическата стабилност и напредъка по отношение на реформата в институциите на съдебната власт.

Ако съдебната система не заработи добре, не можем да очакваме икономическо развитие, заяви д-р Нено Димов:

„За да може икономиката да се развива, независимо дали се взимат кредити или не, това са спомагателни функции, независимо от тези прословути 10 процента нисък данък, който практически има, има изисквания, които са абсолютно задължителни и на първо място е работеща съдебна система, защото тя пряко е свързана с второто и третото място – например корупцията на второ място.

Съдебната система, ако не бъде реформирана, ако съдебната система не заработи по-добре, не можем да очакваме никакъв вид икономическо развитие, защото от 15-те или 10-те критерия, които са топ важни за икономиката, за развитие на икономиката и икономическия растеж, се изпълнява само едно – ниският данък. Всички останали не се изпълняват и затова няма защо да се чудим, че в България няма добър икономически растеж".

Проблемът според Татяна Буруджиева е, че не практика икономиката не се развива:

„Нито бюджетът го показва, че се развива, нито фактът, че ще продължим да консумираме някакви кредити, нито фактът, че единствените свежи пари се очакват от Европейския съюз”.

В началото на 90-те години доверието в съдебната система беше около 30%, от тогава насам то е като линия на картограф, при липса на живот – между 13 и 15%. Това заяви проф. Гълъбов. Тези 13-15% - това са хора, които не са се докосвали до съдебната ситема. А връзката между икономиката и оставането в страната е пряко свързана със състоянието на съдебната система, допълни той.

По думите му  е важно да се отбележи, че масово хората, които протестират във Враца са млади. В същото време сред протестиращите в столицата присъстват и по-възрастни. Така, защото те се чувстват пряко застрашени от потенциални негативни промени в състоянието на съдебната система, допълни Гълъбов.

На въпрос за наскорошните турбуленции в ДПС проф. Буруджиева коментира, че историята на Движението за последните 20 години не дава „храна” да мислим, че ДПС е про-руска партия. Според нея тепъра ще се наложи на „признатия” (както се самоопредели – б.ред.) лидер Лютви Местан да се доказва като лидер.

ДПС не се е променило, откакто Местан зае лидерската позиция, освен че той пожела по-публично да се кичи с властта. Досега Движението не е имало проблем в овладяване на структурите при предишни сътресения, припомни Буруджиева.

По думите на Д-р Димов Местан не се е справил с двете задачи, които са му били поставени в началото на лидерставото му. От една страна е трябвало да изчисти името на партията, а от друга да направи Движението по-желан партньор. Той не се е справил с нито една от задачите, изтъкна Димов.

2016 г. ще е година на промени за ДПС, смята проф. Гълъбов. Тези видими трансформации отслабват движението вътрешно. 

Тримата ескперти се обединиха около становището, че „Реформаторския блок ” не може, а и не иска да създадат трус във властта. Според професор Гълъбов с настъпилите промени и излизането на зам.-председателя на блока Радан Кънев в опозиция, ГЕРБ става много по-„маневрен”.

Интересен е фактът, че нито един министър не иска да си ходи, смята Доц. Татяна Буруджиева. Според нея твърде често министрите забравят, че са издигнати от определена партия и смятат, че „само премиерът може да ги оттегли”.

И тримата събеседници смятат, че във времето преди предстоящите президентски избори се очаква да се създадат и пробват много политически проекти. В същото време не се очакват предсрочни избори, смятат те.