На 30 ноември православната църква почита паметта на свети Андрей. Той първи от апостолите е бил повикан да тръгне след Христос.
С търпение понасял гонение от езичниците и навсякъде със своето слово, чудеса и примерен живот спечелвал нови последователи за Христа.
Св. Андрей изцерявал болни, прогонвал нечисти духове, убеждавал новообърнатите да бъдат милостиви към странниците и своите роби и да имат любов към всички.
В народните представи от Андреевден денят започва да наедрява колкото зърно (просено, царевично, ечемично). Това е и началото на зимните обичаи и ритуали за здраве и плодородие.
В навечерието на празника жените сварявали различни зърна, а на сутринта хвърляли част от тях към комина – за да са високи посевите. От останалите зърна давали на всички в семейството.
В много райони празникът носи името Мечкинден заради вярването, че свети Андрей е господар на мечките. В народните легенди той винаги успява да опитоми или победи мечката, да я впрегне в ралото си и така да изоре нивата си.
На този ден празнуват Андрей, Андриан, Андрея, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка.
