„Всичко ново е добре забравено старо“ – важи както за спасителите, експертите и визионерите на българската политика, така и за начините, по които един от най-добрите български фоторепортери ни напомня генезиса и катарзиса на водещите ни държавни мъже и жени през последните две десетилетия.

„О, спомняте ли си, госпожо“ започна своя земен път като страница във „Фейсбук“, която Веселин Боришев захранва с богатия си архив, като всеки стар кадър ставаше отново актуален чрез кратък авторски коментар.

Тя за броени дни се превърна от ъндърграунд хит в нещо, за което си струва партийните централи да впрегнат армиите от тролове. За тяхно съжаление, „О, спомняте ли си, госпожо“ още живее в интернет, а от няколко дни вече обикаля и физическия свят като луксозно издание с десетки снимки, които българският политически елит не би искал да виждате.

Книгата е финансирана с дарения и не се продава, подарява се. Боришев признава, че цялата организация около изданието е била изключително натоварваща и продължава да бъде такава, но е успял с помощта на приятели. Някои от тях са автори и на острите текстове, които, подобно на снимките, не щадят никого – от Иван Костов през Симеон Сакскобургготским Ахмед Доган и Сергей Станишев до вървящия като сюжетна нишка между страниците Бойко Борисов.

Снимка: Веселин Боришев

Първата снимка е от погребението на Ванга и заглавието „Ке дойде Спасителят!“. „Тези думи отприщват мощно чакане, озъртане, дебнене и гадаене: кой е той, Спасителят?“, пише в пролога журналистът Емил Тонев. Последният кадър пък е с COVID пациент и остър коментар за смъртоносните последици от неспазването на правилата заради слушането на „някакви палячовци и мангъровци“ от страна на власт и народонаселение. Едно от най-силните определения на книгата в социалните мрежи е „Алманах на българската късопаметност“.

Снимка: Веселин Боришев

„Това не е фотографски проект, това не е фоторепортерски проект. Абсолютно всичко е лично“, подчертава Боришев. Според него едва 5% от снимащите журналисти наистина живеят с професията си, а най-важното – без значение какво правиш, е да имаш позиция: „Ако си докер – хайде, днес ще пренесем този багаж без пари. Ако си журналист – да кажеш: „Чакай, бе, аз не съм микрофон или не съм само две лещи, за да се видят тези неща! Аз съм личност“.

Не крие отношението си към елитите на Прехода – без значение от цвят и заявена идеология: „Разни човечета ни откраднаха целия живот. Аз съм гневен, бесен съм от това“. Най-възмутен е от това какво оставяме на децата си.

„О, спомняте ли си, госпожо“ нямаше да стане книга, ако не бяха десетките хора, помогнали финансово на проекта. Има ли все пак сред тях някой политик? „Не, няма“, казва Боришев през смях.

На всички, до които изданието е стигнало, той разчита за обратна връзка – всеки екземпляр е с картичка, която е и част от пъзел. Посланията ще формират заедно кадър, който фоторепортерът ще изложи. Като нищо голямата картина може да е с участието на някое лице, което е колкото ново, толкова и добре забравено старо.

По материала работиха Ладислав Цветков и Явор Николов