След 25 години отсъствие легендарната актриса Мария Стефанова се завърна на сцената на Народния театър, как и защо обаче си казва довиждане с публиката? Следва един разказ за изпитанията на съдбата, вяра и още нещо. Леда Цветкова се срещна с нея.

Мария Стефанова е сред най-обичаните български актриси. Красивото й лице е емблема на разцвета на българското кино и театър. Родена е на 9 октомври в Благоевград по времето, в което градът все още се нарича Горна Джумая. Има незабравими роли във филмите "Вчера", "Всичко е любов" , "Понеделник сутрин" и "Петък вечер". Омъжена е за известния художник Христо Стефанов. Разделя ги смъртта, по Коледа през 2013 г.. Имат една дъщеря. След 25-годишно отсъствие от сцената Мария се завърна в постановката на Народния театър " Три високи жени".

– Г-жо Стефанова, здравейте. Много се радвам, че се виждаме на един от най-светлите християнски празници. Христос Воскресе!

– Воистина Воскресе!

– Как посрещате обикновено този празник?
– Аз от дете съм закърмена с празничните подготовки за този ден, всичко, което трябва да се прави през Лазаровден до Цветница.

Имаме си параклис, правим своите необходими ритуали и молби, освещавания, мълчание, тишина, сам със себе си, молитвата си да кажеш тихо, да бъде чута, да няма излишен шум, да празнуваш вътре с душата си. Може би едно пречистване. Може би едно възнесение на красивото , което е останало у нас.  Във всеки случай то е празник на душата.

– Намираме се в Народния театър на този светъл празник. Вие кога дойдохте тук за първи път? Спомняте ли си кой ви доведе?

– Първо в Народния театър ме доведе мамината ръка. Тя ме доведе тук , когато вече реши, че съм достатъчно голяма и мога преценя какво гледам. Вие сте млади, не знаете, имаше кошара отзад. В тази кошара влизахме учениците, студентите и по-бедните, младежи и девойки, които не могат да си купят билети. И такива като нас ученици, които като биеше звънеца тичахме към театъра да видим. Аз съм гледала не знам колко пъти " Ромео и Жулиета"  с всички Жулиети, те бяха четири.

За първи път стъпва на сцена ненавършила 18 години. След дипломирането във ВИТИЗ започва работа в русенския театър. Следва покана да играе в Народния театър, но в последния момент мястото й заема друга актриса. Тогава заминава за Пловдив, където остава 10 години.

– Почти нещастна заминах за Пловдив, а фактически пътувах към съдбата си.

– Това щях да кажа, че заминавате нещастна, но откривате щастието там.

– Там намерих, това са може би най-щастливите години, които преживях не само в театъра, но и в живота си.

– Там срещате и вашият съпруг, с когото носите еднаква фамилия още преди да сте женени.

– Така се срещнахме ние с него със Стефанов и Стефанова. Това беше една вметка артистична, защото те седяха със всичкото свое самочувствие, млади красиви, много нашумели, за тях идваха цели автобуси за изложби и когато аз казах Стефанова, той Стефанов и каза предопределено е, ама ей така на шега.

Следва повторна покана за работа в Народния театър и Мария приема. През 1994 г. управляващите пенсионират преждевременно много знакови артисти от театъра. Една от тях, едва на 55 години, е и любимата на публиката Мария Стефанова. Тогава, заедно с Таня Масалитинова и Георги Георгиев - Гец, стават част от т.нар. Барбуков театър, където той изиграва последната си роля.

– Това е романтичният период на филиала на Народния театър, както се наричахме… тръгвахме на поредното си турне, а Гец трябва да ви кажа, че този наш актьор, този уникален човек, то се радваше на такава популярност, виждала съм много актьори, но това , което Гец притежаваше, той нямаше славата, той носеше обичта на хората.
Той беше най-болезнено чувствителният между нас.

И започна тяхната пиеса, тя беше последна, върви пиесата, а ние отстрани чакаме подредени за аплаус, чакаме нетърпеливо да свърши, да се качим в автобуса, да се приберем и изведнъж Гец прави смяна на мизансцена, Таня се ококорва объркана, той минава напред, пак назад, казва нещо, Таня мисли че той връща, но съумя, овладя се, каза последната реплика, излезе от кулисата и падна в ръцете на колегите ми.

– Имате ли свои традиции преди да излезете на сцена?
– Аз съм си суеверна, аз преди да изляза  на сцената пускам чешмата, кръстя се и се моля на моите хора, които са горе и които все повече се събират горе да помагат.

– Със съпруга ви сте построили параклис? Какво ви накара да построите параклис?

– Моите прародители по бащина линия са свещеници, аз като всяко дете, българско, съм раснала при едната и другата баба. Така че моята религиозна баба, тя беше дълбоко религиозна, дъщеря на свещеник и бащата на моя дядо свещеник, и баща, и свещеник, и тя редовно ме водеше, тя имаше стол в черквата, първият, а аз вечно трябваше да седя права на цялата церемония, но стоях. Но баба ми по някакъв начин все в душата ми едно желание за молитва. Учеше ме на традициите, да се моля и че човек трябва да се моли сам, в тишина.

И когато вече моят съпруг е художник и аз си наумих, че отидоха си моите прародители, сериозни събития имаше в живота ни, но не приятни. И аз един ден му казвах, Христо ти винаги си ми обещавал, че ще ми направиш параклис.

Христо го проектира, и каза – аз ще го изпиша, а бащата инж. Лозев на детето го построи физически. Нашият параклис е свято място, там влизаме само тогава, когато имаме нужда да помълчим и да се помолим, а на Великден е събирателна точка, защото в нашият квартал „Изгрев” няма наблизо черква.

– Вие за какво най-често се обръщате към Бог?
– Молила съм се най-много и винаги за здравето на моите хора, на моето семейство, на моята майка, на моите баби, на татко, на дъщеричката ми.

Молила съм се и когато тази коварна болест кацна на нашия прозорец, молила съм се за сила да преодолея ужаса, страха и да оживея, а той да отиде достойно горе. Молила съм се и сега за премиерата, за тези млади хора около мен, запомнете тези имена Радина Боршош, Василена Винченцо, Явор Вълканов, начело със Стефан Спасов…. Тези млади хора, ми върнаха цялата вяра в това, че България е обречена да има театър.

– Какво бихте пожелали на всички българи на този празник?

– В тези дни, които са доста тревожни, на този светъл духовен празник, желая преди всички здраве на тях и хората, които са около тях и които обичат. Бих пожелала мир, за всички нас, за всички по света, бих пожелала здраве и сили на всички, които са по света, да носят този светъл празник в душата си.