Има забележителни хора, които впрягат уменията си, за да правят красиви неща. Някои от тях отиват още по-далече. Правят красиви и сложни неща на невероятни места.
Докато се качваме в асансьора на все още ремонтираща се сграда не подозирам на какво точно ще стана свидетел. Задачата ни е да се качим на покрива на 17-етажна сграда.
Докато асансьорът се изкачва нагоре, Сирма Добрева, която все още не познавам, ми разказва разпалено за това, с което се занимават. Преди няколко години тя решава да направи трупа от акробати, които не просто да танцуват по фасадите на сгради, а да правят сложни акробатични елементи. Тя казва, че това няма аналог по света.
Не че няма акробати, но се оказало, че не всеки акробат се чувства добре на височина от 50-60 метра над земята. Аз тогава не знам, че Сирма е далеч по-известна, като жената каучук. Разбирам това, докато виждам загрявката й.
Излизаме на покрива. Духа силен вятър. Дъжд също вали, но това не отменя занятието. Причината е, че те много трудно успяват да си намират истинско тренировъчно място, а то е колкото се може по-висока сграда. Сигурно собствениците си мислят, че не си заслужава да се поеме такъв риск.
Риск има, но ние все пак знаем какво правим, ми казва Сирма. За целта те използват спелеоложка екипировка и с тях е опитен пещерняк, който освен че връзва въжетата, се грижи и за оборудването и осигуряването на хората от трупата.
Когато започват първите изпълнения, разбирам какво се случва. Дълги полети, пируети и серия от превъртания във въздуха. Следва “приземяване” на отвесните огледални стени. Малка почивка – и повторение. Необходима е не само отлична координация, но и синхрон.
Докато съм близо до тях, все още не мога да оценя, колко е красиво това което правят. Докато снимам, около мен се спират хора и не могат да откъснат поглед от случващото се. Сирма ми казва, че винаги е искала да полети и е намерила начин за това.
Тя нарича това, което правят, акробатика в небето.
