Срещу КТБ се извършва нападение с цел грабеж и падане на валутния борд

Срещу КТБ се извършва нападение, което цели пълна финансова дестабилизация на страната и падане на валутния борд. Тезата е на бившия премиер Иван Костов, който във вторник пред bTV не изключи повторение на сценария от 1996 година, който включва апетити за придобиване на КТБ на безценица по образеца на Първа частна банка.

„През 1996 г. започва на фалира Първа частна банка - 250 хил. граждани и 120 хил фирми загубват парите си - около 200 милиона лева. Държавата се опитва да вземе останалите активи на ПЧБ. С дело в съда новопоявила се от нищото фирма, регистрирана в мига преди да се обяви търга за Първа частна банка, купува банката за 14 милиона, при положение, че самата банка в това време има 10 милиона наличност. Това означава, че я купува само за 4 милиона и получава възможността да ограби 250 хиляди души и 120 хиляди фирми - това се нарича ограбване и нападение на банка”, коментира Костов.

Той допусна, че ограбването на КТБ се прави с помощта на държавата и даде следния пример. „Никой досега не отговори как обикновената служителка в Си Банк, която я обявяваха за банката на Костов, изведнъж стана мажоритарен акционер в тази банка и й я предадоха и тя получи 220 милиона лева при продажбата и си купи и банка. Това става с помощта на държавата. Това го знаят Сакскобургготски, Милен Велчев и Бойко Борисов”, коментира Костов без да назовава Цветелина Бориславова по име.

Костов, който сега ръководи Лабораторията за управление на риска към Нов български университет, намекна, че е напълно възможно външни сили да правят опити за дестабилизация на страната, за да овладеят институциите.

"Не може да има 3,5 млрд. кредити в КТБ, които да бъдат обявени за несъбираеми, възмути се Костов. Има два процеса в банката - финансовото състояние и от друга страна състоянието на кредитния портфейл. С КТБ как стоят нещата - за миналата година банката има положителен резултат от разлика между лихвите и таксите по кредитите и това, което е платила на вложителите. Дала е около 4,5 млрд. кредити и е получила огромни лихви", допълни бившият премиер .

„За тези 3,5 млрд - ако ги махнем от 4,5 млрд, ще остане 1 млрд, който трябва да е произвел 36% печалба. Това означава, че тези 3,5 млрд. не могат да бъдат източени от банката, защото тези пари, които са приход са регистрирани от всички вложители”, обясни Костов.

Той заяви, че има хора в България, участвали в създаването на валутния борд, които знаят как да укрепят банката, без да накърняват интереса на вложителите в КТБ и призова ръководството на БНБ да се допита до тях. Според него половин годишен специален надзор може да се реши въпроса. "Който иска - ще го направи, който не иска - ще я ликвидира", продължи той.

Костов се обяви за ясно разграничаване между интересите на собствениците и на кредитополучателите, които не възнамеряват да си връщат дълговете, от добросъвестните клиенти на КТБ.

"Това е четвъртата банка по големина и там са преплетени големи интереси - на хора, които плащат заплати, на фирмите, на пенсионерите, затова да извадим пред скоби интересите на собствениците и да решим проблемите на всички останали", каза Костов.

Той меко казано „шамароса” управителя на БНБ Иван Искров, който, по думите му, „за два мандата не научи банковите понятия, така че като говори да го разбират професионалистите” и нарече нелепица твърденията, че касиерката, изнесла 206 млн. лв. в чували. „Това може да го твърди само някой, завършил Симеоново или ЮЗУ”, каза бившият премиер.

Иван Костов отрече всякакви лични връзки с мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев и изтъкна, че към 2001 г., когато е краят на неговото управление, банката е заемала 29-а позиция от „тридесетина банки в страната”. Възходът на КТБ стана по времето на кабинетите "Сакскобургготски", Тройната коалиция и при Бойко Борисов, каза Костов.

"Разбира се, че мога да оправя тази банка, аз съм оправял цялата държава с помощта на екип, заяви Костов и допълни, че има много хора, които биха могли да стабилизират КТБ", завърши той.