Около 45% от младежите в страната, имащи право на глас на изборите за Европейски парламент (ЕП), са гласували. Това показват изводите в доклад за участието на младите хора в изборите за представители в ЕП на 9 юни, съобщи БТА.

Той е изготвен в рамките на заключителното събитие по проекта „Младежко участие в демократичния живот“ в партньорство с Центъра за развитие на човешките ресурси и Национален младежки форум.

Докладът стъпва върху вторичен анализ на данни от осъществения в изборния ден екзитпол на агенцията “Галъп интернешънъл болкан”.

По данни на Националния статистически институт (НСИ) към 2023 г. младежите в страната между 15 и 29 г. са 872 339 или 13,5% от населението. От тях навършилите пълнолетие са 587 829. Гласували за ЕП на 9 юни са общо 2 073 730, от които 12,8% или около 265 400 младежи са упражнили правото си на глас на изминалите избори за Европейски парламент.

Активността на изборите за ЕП е по-ниска от тази на националните избори, където общо са гласували 2 268 849 души, от които 290 400 младежи или 12,8%. Това се равнява на около 49% от имащите право на глас младежи.  

Заради вътрешнопартийните раздори: ДПС може да бъде изключено от АЛДЕ в Европарламента

Активността и на двата вида вот за всички избиратели е ниска за страната, а що се отнася до парламентарните избори - рекордно ниска.

Очакванията, че предизборната кампания за национален парламент ще повлияе положително и ще повиши активността и за гласуването за ЕП не се осъществиха, се посочва в изводите от доклада.

За коя политическа формация са гласували младежите 

 

Резултатите от изборите за ЕП на национално ниво сочат възходяща подкрепа за политически формации с по-скоро десен и консервативен идеологически профил. Разпределението показва, че възходът на консервативното в политиката се отразява и в младежкия вот, но голяма част от него може да бъда определен като “наказателен” или “протестен”, “търсещ политическа алтернатива”, се отбелязва в доклада.

За това говори вече затвърдилата се у нас традиция опцията “не подкрепям никого” в избирателните бюлетини да има по-голям дял млади избиратели от всички политически партии, кандидатирали се на изборите. Партиите от левия политически спектър имат значително по-малък дял “младежки вот” от общата подкрепа, която са събрали.

Ако се разгледа вотът само на младите избиратели, се оказва, че първа политическа сила на изборите за ЕП би била коалицията ПП-ДБ с 18% подкрепа. След нея са ГЕРБ-СДС и ДПС (съответно с по 17 на сто от вота на младите), ИТН (11%), Възраждане (9%) и БСП (5%).

Най-голяма подкрепа от младежи получава “Има такъв народ” - 23% от всички гласували за партията. На второ място е ДПС - 19%. Следва коалицията ПП–ДБ с 14%. Една десета от гласувалите за ГЕРБ са млади хора между 18 и 30 години. Най-малко от подкрепата на младежите събира БСП - с 6%.

 

Вотът на младите говори за ярко изразено разделение на принципа “консервативно-либерално”, силно изразен протестен вот (“не подкрепям никого”). Тук би могла да се включи и подкрепата за ИТН. Макар че партията ясно позиционира себе си в дясноконсервативния спектър, част от младежки вот за нея се свързва с нейния протестен профил, непопулярни политически ходове, призивите за радикална промяна, протестите от 2021 г. и др., както и липасата на припознат от страна на младите политически играч в лявото политическо пространство, се посочва в доклада.

Костадин Костадинов: Благодарение на

Младежко участие

Гласуването на местни, национални и европейски избори е начин да бъде чут гласът на избирателите, смятат 48% от младежите в България (41% за ЕС).  След него се нареждат участието в улични протести или демонстрации – 32% от българските младежи (33% за ЕС), както и откриване или включване в подписки (на хартия или онлайн) – 30% от младежите в България (30% за ЕС).

Последното актуално проучване, извършено през 2020 г. по поръчка на Министерството на младежта и спорта (ММС), показва, че делът на българските младежи, които не се интересуват от политика е голям – 73% (при 39% дали такъв отговор през 2010 – 2011 г.).

Едва 3% са тези, които се интересуват в много голяма степен от политика, а 22% по-скоро се интересуват. С увеличаване на възрастта се увеличава делът на младите, които имат интерес към политиката.