35 години след 10 ноември 1989 г. икономиката ни е близо пет пъти по-голяма от тази на комунистическа България.

Брутният вътрешен продукт (БВП) през 1989-а е около 21 милиарда долара. След хиперинфлацията, когато страната ни влезе във Валутен борд, БВП е малко над 11,3 милиарда долара.  

През 2007 г. България влиза в Евросъюза с БВП от над 44 милиарда долара. Днес – 35 години след рухването на социализма, икономиката ни произвежда продукт за 101,6 милиарда долара.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

38-годишната Цветелина е от генерацията на т. нар. „деца на прехода“. Днес вече е майка. Казва, че оценява предимствата на отворения пазар и конкуренцията. Най-ранните ѝ спомени са в годините след 10 ноември 1989-а.

„С невъзможността родителите ми да работят нормално, но след това намираха работа и по някакъв начин си стъпвахме на краката. Винаги е било на приливи и отливи. След всички тези кризи, през които е минала България, сега животът до някаква степен е по-добър, няма спор“, категорична е Цветелина.

Валентин и Катерина Марковски пък имат съвсем ясен спомен за живота преди и след 10 ноември. Двамата са женени от 1971 г.

„Ние сме живели в Студентски град – имаше един магазин, който работеше по четири часа. Абсолютно нищо нямаше“, спомня си Валентин.

„Примерно за детската градина и за училище трябваха шорти и цвички, знаете за какво са – за спорт. Вие не можете да намерите бельо, не можете най-елементарни неща да си намерите. Сега всичко го има в изобилие. Промените са много. Според мен промените са за добро, но ние не успяхме да овладеем всичко, което ни се даде като шанс. Никога не е имало политическа класа, която да гледа напред. Само интереси, частни, лобистки и така нататък“, допълва го Катерина.

Първите години след прехода се оказват най-тежки за българското население. А причината за това е, че след 10 ноември скритата криза на социалистическата икономика се разгръща с пълна сила, обясняват икономисти.

„Повечето индустриални предприятия, с които на пръв поглед заслужава да се хвалим, те всъщност са в явен или скрит фалит. Селското стопанство – голяма част от него, не цялото, също е в състояние на явен или скрит фалит. В населението има огромни количества пари, но срещу тези пари няма стоки. Има една бомба, която е готова да гръмне“, коментира проф. Пенчо Пенчев.