35 години след 10 ноември 1989 г. икономиката ни е близо пет пъти по-голяма от тази на комунистическа България.
Брутният вътрешен продукт (БВП) през 1989-а е около 21 милиарда долара. След хиперинфлацията, когато страната ни влезе във Валутен борд, БВП е малко над 11,3 милиарда долара.
През 2007 г. България влиза в Евросъюза с БВП от над 44 милиарда долара. Днес – 35 години след рухването на социализма, икономиката ни произвежда продукт за 101,6 милиарда долара.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
38-годишната Цветелина е от генерацията на т. нар. „деца на прехода“. Днес вече е майка. Казва, че оценява предимствата на отворения пазар и конкуренцията. Най-ранните ѝ спомени са в годините след 10 ноември 1989-а.
„С невъзможността родителите ми да работят нормално, но след това намираха работа и по някакъв начин си стъпвахме на краката. Винаги е било на приливи и отливи. След всички тези кризи, през които е минала България, сега животът до някаква степен е по-добър, няма спор“, категорична е Цветелина.
Валентин и Катерина Марковски пък имат съвсем ясен спомен за живота преди и след 10 ноември. Двамата са женени от 1971 г.
„Ние сме живели в Студентски град – имаше един магазин, който работеше по четири часа. Абсолютно нищо нямаше“, спомня си Валентин.
„Примерно за детската градина и за училище трябваха шорти и цвички, знаете за какво са – за спорт. Вие не можете да намерите бельо, не можете най-елементарни неща да си намерите. Сега всичко го има в изобилие. Промените са много. Според мен промените са за добро, но ние не успяхме да овладеем всичко, което ни се даде като шанс. Никога не е имало политическа класа, която да гледа напред. Само интереси, частни, лобистки и така нататък“, допълва го Катерина.
Първите години след прехода се оказват най-тежки за българското население. А причината за това е, че след 10 ноември скритата криза на социалистическата икономика се разгръща с пълна сила, обясняват икономисти.
„Повечето индустриални предприятия, с които на пръв поглед заслужава да се хвалим, те всъщност са в явен или скрит фалит. Селското стопанство – голяма част от него, не цялото, също е в състояние на явен или скрит фалит. В населението има огромни количества пари, но срещу тези пари няма стоки. Има една бомба, която е готова да гръмне“, коментира проф. Пенчо Пенчев.