На гроба на силистренеца Преслав Стоянов всяка година идват негови колеги от Съвместното командване на специалните операции в Пловдив (бившата 68-ма бригада Специални сили), които участват в заупокойната служба.
Те поднасоха венци и цветя от името на поделението и военното ръководство.
Повечето от тях са били в същата мисия заедно със загиналия. И тази година, въпреки голямото разстояние, многото КПП-та и извънредни мерки, трима от най-близките му другари пак са тук.
Спомнят си го като усмихнат, честен приятел, винаги готов да помогне с каквото може. Признават, че това което е се е случило на Преслав, е можело да се случи на всеки един от тях.
Майката и бащата на Преслав нямат претенции към никого и не обвиняват никого за смъртта му. Приемат я като част от воинската съдба. И когато от уважение към тях им предлагат работа във военното поделение в Пловдив, те приемат без колебание.
Като изявен спортист Преслав Стоянов е имал десетки медали от национални лекоатлетически първенства, а след смъртта му близките основават фондация на негово име, която всяка година подпомага с парични средства изявени състезатели от спортното училище в родния му град.
Закритата лекоатлетическа писта на стадион „Луи Айер“ в Силистра също носи името на боеца.
