Вратарят на Твенте Николай Михайлов даде обширно интервю за холандска медия. Националът говори за различните етапи в живота си.

"В първия ми клуб Левски започнах да играя с номер 88. Имах няколко момента в тима, в които нямах късмет. Смятам обаче, че това се дължеше на живота, който водех по това време. На 16-17 години бях в първия отбор на Левски. В началото е трудно да минеш през неща като пари, коли, жени. Беше важно да изляза от страната и да избягам от този манталитет в България. Когато дойдох тук Сандер Бошкер бе титуляр на вратата и носеше номер 1. Номер 13 бе свободен и си помислих, защо да не пазя с него?

Когато баща ми играеше в Рединг, се пробвах като нападател. После се върнах в България и станах вратар. В Левски отидох на 13-14 години, а на 16 вече бях в първия отбор.

Аз си имам собствен стил. Не съм типичния холандски вратар. Манталитет ми е различен, начинът ми на живот е различен, всичко е различно. Буфон е любимият ми вратар. Той е великан, голям играч, който дава увереност на защитата пред него. Голям футболист на терена, но и извън игрището. Затова го харесвам най-много. Той не само играе добре, но и изглежда чудесно със своите ходове и всичко останало", казва Михайлов.

Футболистът коментира и отношенията си с баща си Борислав Михайлов.

"Ние не сме типичните баща и син. Ние сме повече приятели. След развода с майка ми, семейството ни имаше труден период. Баща ми винаги бе до мен и до сестра ми. Когато играеше в Рединг, дядо ми много ни помагаше. Ето защо имаме специална връзка. Първо съм момче, а освен това и вратар. Говорим си много, всеки ден. Той е положителен, но дядо ми ме критикува всеки ден. За разлика от баща ми, дядо ми гледа всеки мач и след това говори 15 минути за някоя моя недобра намеса, как трябва да бъда концентриран и т.н., но ми помага много. За мен е много важно да знам кога съм добър и кога не, за да израствам след всеки мач и тренировка.

Обикновено след мач баща ми не си вдига телефона, седи си вкъщи с изключен телевизор. Гледа само срещите ми за националния отбор, защото трябва да бъде на стадиона. След мача му се обаждам и му казвам резултата и как е минало всичко. След това той гледа репортаж. Дядо ми обаче ми говори като треньор и  ми помага много.

Аз съм социален човек за хората, които харесвам. Не съм арогантен с хора, които не харесвам, просто не говоря с тях.

В България бях млад, тогава се случи лошия ми период. На 16 години вече карах скъпа кола, която обаче си купих с мои пари, а не със средства на баща ми. Аз не давам интервюта, а не всеки три дни се появяват гръмки истории, свързани с разни момичета. Аз не познавам тези момичета. Може би някои ще ми повярват, а други - не. Мина доста време от онези времена.

Приятелката ми е много добра певица. Тя има своята си кариера, а аз моята. За нея е важно да продължава така, защото прави това вече 10 години и не мога да й кажа "спри и ела с мен". Но всичко е ОК. Приятелите, семейството ми и тя ми идват на гости тук за една седмица или за 10 дни.

Чудесно е, че допускаме малко голове, но трябва да започнем да бележим попадения, защото в последните два мача записах "суха врежа", но не успяхме да вкараме гол. Най-важни са трите точки.

Не знам къде бих живял след време, зависи къде ще се чувстват най-добре децата ми. Ламборгинито го карам в България. Тази кола е подходяща за Лондон или Милано, но не и за тук. В Холандия карам Ауди.

Искам да стана шампион с Твенте и да играя. Вече спечелих титлата на Холандия, но тогава не бях титуляр. Чувството е страхотно. Тук съм вече шест години и Твенте винаги ще остане в сърцето ми, но искам да сменя отбора, да видя друга култура, манталитет, език, всичко.

Сега и нещата с националния отбор вървят добре с новия треньор. Имаме добри шансове да се класираме за световното първенство. Най-важното е аз и моето семейство да бъдем здрави", каза още Михайлов.