Шенген е едно съвсем малко селце в Люксембург с 670 жители. През него минава река Мозел и точно в нея се пресичат трите граници – на Люксембург, Германия и Франция. Точна там през 1985 г. на едно малко корабче се подписва Шенгенското споразумение.
От 31 март България е част от Шенгенското пространство по въздух и море. Страната ни очаква скоро да стане пълноправен член и да имаме право на свободно придвижване в пространството и по суша.
„Когато подписахме Шенгенското споразумение през 1985 г., никой не вярваше в успеха му. Това беше нова идея – да се позволи на хората да минават свободно през границите. Беше нещо напълно ново, но през 80-те години имаше нещо във въздуха. Свободата се усещаше във въздуха. Тогава Горбачов се опитваше да реформира Съветския съюз. Той не го постигна, но резултатът от неговата политика беше, че всички бивши комунистически страни на Изток получиха независимост. Започна нова ера за Европа. Същото беше и в Европейския съюз“, казва Робърт Гьобълс, бивш член на Еворпейския парламент и държавен секретар по въпросите на външните работи в Люксембург.
Той си спомня още, че в този период председателят на европейската Комисия – Жак Делор, прави много опити за отваряне на пазарите.
„Той създаде т.нар. вътрешен пазар, а ние започнахме процеса по премахването на граничния контрол. Факт е, че на срещата на върха във Фонтенбло̀ през 1984 г. Франсоа Митеран се опита да започне обща политика, но Маргарет Тачър веднага каза „не“. Това беше причината тримата министър-председатели на страните от Бенелюкс да се обърнат към Хелмут Кол и Франсоа Митеран, които бяха защитници, и всъщност лидерите на идеята „за“ отварянето на границите, за да се опитат да направят това само с пет държави. Това беше началото на Шенген“, разказва още Гьобълс.
Именно той предлага споразумението да бъде подписано в Шенген заради символичното географско разположение на селото.
„Изнесох кратка реч в този ден. Спомням си я добре. В края ѝ добавих изречението, че това, което ще подпишем днес, ще остане в историята завинаги като Договора от Шенген. Всички се засмяха. Дори аз също. Но се оказа, че съм бил прав. Ние написахме история“, подчерта бившият евродепутат.
Улица в емблематичното село е кръстена на негово име – „Робърт Гьобълс“.
Хенри Рупърт е собственик на винарска изба в с. Шенген, роден е в селото и е девето поколение производител на вино. Лозовите насаждения на негово семейство са на близо 220 декара и се простира върху три държави – Люксембург, Германия и Франция.
„Днес преминаването на границите е толкова лесно, бих казал и приятно. Ако кажа на младите хора днес, които са на по 20 или 25 години за граничните пунктове и проверките в миналото, те дори не могат да си го представят. Всеки ден около 200 000 души от Франция, Германия и Белгия идват, за да работят в Люксембург. Ние се нуждаем от тези хора, защото без тях в Люксембург бизнесът ни не може да провърви. Половината от служителите ми не са люксембургци и не живеят тук. Имаме няколко момчета от Германия, Франция, Полша, а дори и от България“, коментира Рупърт.
Целия филм „Живот в Шенген“ гледайте във видеото!
