Когато пристъпиш в Мароко, въздухът променя гъстотата си. Подправки. Прах. Топлина. И едно неуловимо усещане за древност. Светът започва да ухае различно. Времето е като неподвижно. Мароко те кара да забавиш крачката. Да се вгледаш. Да усетиш. Три дни. В търсене на смисъла на устойчивостта - една модерна дума - родена от древна мъдрост.
Докато броим минутите на пръсти, вече сне там - сред каменните вълни на Агафай. Място, където денят не свършва, а просто сменя цвета си.
"Намираме се в Агафай – само на 45 минути от Маракеш. Това е нова дестинация, чието развитие започна около 2016-та година. Идеята ни е да доближим хората до усещанията, които предлага истинската Пустиня, но без да се налага да пътуват дълго. Ако искате да видите Сахара, трябва да пътувате поне шест часа с кола. А тук сме на по-малко от час, преживяването е подобно – и, честно казано, така има повече време да му се насладим", казва Юсеф Хмити, собственик на "YESWECAMPS".
"Тук има всичко необходимо за пълен комфорт – нещо средно между палатка и хотелска стая", казва още той.
Агафай не е типичната пясъчна пустиня. Тук няма златни дюни, а пейзаж, напомнящ лунна повърхност - хълмист, каменист и с изумителна гледка към Атласките планини.
"В края на всяко гостуване организираме музикална програма, с която преживяването става още по-пълноценно. Предлагаме и кулинарни курсове, посветени на автентичната мароканска кухня. На разположение са голям басейн, фитнес зала, хамам и открити пространства за спорт и йога. Вярваме, че хората, които избират нашето място, търсят спокойствие и истински специална атмосфера. Създадохме и отделни зони за срещи и събития, защото днес все повече компании мислят извън рамките и търсят нестандартна среда за своите тиймбилдинги", разказва Юсеф Хмити.
"Поддържането на място като това, насред природата, е ежедневно предизвикателство, особено по отношение на електричеството. През последните три години осигуряваме достатъчно енергия за захранване на всички пространства.
Инсталирали сме соларни панели на няколко места. Трябваше да гарантираме топла вода навсякъде – нелека задача, тъй като системата е доста сложна и всяка палатка разполага със собствен достъп до нея. Както виждате, територията е обширна и това беше сериозно предизвикателство за нас. Имаме и няколко кладенеца – три или четири – които използваме за поддръжката на градините, басейна и всички ежедневни нужди, а питейната вода доставяме от Маракеш", разказва още той.
Утрото сред пясъчния безкрай ни подготвя за нов път. Към Маракеш. За по-малко от час пред нас се разгръща пъстрата климатична мозайка на Мароко – родила местния живот и вдъхновила изкуството.
"Много от историческите столици на Мароко, включително част от резиденциите на монарсите, умишлено са изграждани далеч от морето, от съображения за сигурност. Климатът им, обаче винаги е бил краен – с много студени зими и горещи лета", споделя Алауи Мохамед Фадил, туристически водач.
Пример за това е Маракеш. Градът е разположен в подножието на планинската верига Висок Атлас, която действа като естествена бариера, спираща горещите въздушни маси, идващи от пустинята. В резултат на това, през зимата студът се задържа над града, а през лятото липсва морският бриз, който би могъл да донесе прохлада. Океанът е на около 180 километра оттук.
"Недалеч оттук се издига връх Тубкал – най-високият връх в Северна Африка, с височина 4167 метра. Тази география е подтикнала хората да търсят начини да направят домовете си по-безопасни и прохладни. Затова традиционните постройки са изграждани от смес от глина, пясък и вар – материал с отлични изолационни свойства, който запазва жилищата хладни през летните горещини и топли през студените зимни месеци", казва Фадил.
Маракеш, известен като „розовият град“, е един от четирите имперски града на Мароко. Старият му град е лабиринт от тесни улички, базари и древни дворци, вписан в списъка на ЮНЕСКО.
"Съществен фактор била и сигурността – Маракеш се намирал навътре в страната и бил добре защитен. Що се отнася до водата, още през XI век чак до 50-те години на ХХ век през града протичала голяма река, използвана за напояване. Питейната вода обаче идвала от Високия Атлас. Тя се доставяла по два начина – чрез гравитачен поток и чрез специално изградени водоеми, които създавали налягане, за да достига до по-високите части на града. Системата напомняла съвременните водни кули", казва Фадил.
Маракеш не би бил същия без своята медина.
"Думата „медина“ означава „град“ на арабски. Тя се нарича „стара“, защото съществува и нова част – построена от французите извън крепостните стени след 1912 г., когато Мароко е било под техен протекторат. Някои наричат този период колонизация, други – империализъм. Тълкуванията могат да са различни, но факт е, че французите оставят своя отпечатък.
Между старата и новата медина цари пълен контраст. В старата сякаш прекрачваш в друго време. Има един невидим „мост“, който преодоляваш без да осъзнаваш, и постепенно се потапяш в съвременния живот.
Основната разлика е, че в старата медина човекът е в центъра и има своята стойност. Докато се разхождаш из тесните ѝ улици, погледът ти естествено се спира върху лицата, жестовете и движението на хората. В модерната част това усещане изчезва.
Характерно за старата медина е, че всички врати изглеждат еднакво. Не можеш да разбереш кой е богат и кой живее скромно – това се разкрива едва, когато прекрачиш прага. Именно в това се крие нейният чар – усещането за интимност и откритие. Хората пазели вътрешното си пространство само за себе си, не за показ и не за да будят завист у другите. Така медината въплъщава идеята за социално равенство в едно общество – място, където отвън всички изглеждат еднакво, а вътре всеки носи своя собствен свят", споделя Алауи Мохамед Фадил, туристически водач.
Целия репортаж гледайте във видеото.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
