Жална му майка на Стойчо

Причината поне част от червените фенове да изпитат, да кажем, странна носталгия по Божковата управа напоследък (до смяната на Пламен Марков) си има просто обяснение – единственият български милиардер е наясно, че в клуб като ЦСКА, а и изобщо в българската действителност, е по-добре да си виновен, отколкото безучастен. Това Митал няма как да го знае, а на Томов не му изнася да го признае. Там, където има силни страсти, средно положение няма, но новата власт прави всичко възможно да го намери зад паравана на мнимия европеизъм. Сякаш на Запад от Калотина не убиват полицаи и не въртят милиарди покрай футбола.

 Започвам с този досадно известен увод, тъй като много силно впечатление ми направи крайната еуфория, завладяла привържениците на ЦСКА след назначението на Стойчо Младенов. Тъжна работа. Не е за вярване как интелигентни хора позволиха на “софийския Ишков” да ги вземе за мезе и да ги хвърли в екстаз, сравним с този след раздялата с Васил Божков. И тук съвсем не става дума за човека и треньора Стойчо Младенов – сам по себе си той е идеален избор. Механизмът, по който се стигна до неговото назначение обаче, е завършено морално престъпление. В последните три месеца машата на Митал наговори хиляди глупости, после си изми ръцете с Пламен, чието възпитание не му позволява да каже нещата, които примерно щяха да излязат от Йешичовата уста. По този начин Томов тушира напрежението и прехвърли вината върху човека, който най-малко го заслужаваше.

 Бръщолевениците, че когато нещата не вървят, треньорът го отнася, вървят в Спартак Варна, не и в ЦСКА.

 Първо, заслужаваше ли Пламен подобно отношение? Пое клуба в безобразно труден момент, продадоха трима от петимата му основни играчи, отказаха се с декларация от титлата, но въпреки това докара нещата до две точки пасив на зимната пауза. Трябваше му само едно рамо (добър нападател и разиграващ халф) и малко късмет на 7 април. Първото не го получи и не дочака второто. Дочака шут в задника и озлобени фенове, които бързо забравиха, че става дума за треньора, изнесъл най-добрия мач на български клуб в Европа тази есен. Но Томов изигра и него, и сектор Г. Изплю им се в лицето. После политическото минало му нашепна да покани Марков да остане като някакъв съратник. Грозно.

 И, второ, защо ли започва да ми се струва, че все пак агресивност в ЦСКА има, но тя пак не е насочена накъдето трябва? След като известно футболно име като Стефан Орманджиев, син на легендарен червен треньор, бе в открит конфликт с агитката, сега неговият формален наследник - някакво юпи с прякор на площад, изведнъж се появи с високо вдигнат пръст и започна да преподава морал. Той или наистина смята ЦСКА за фирма, или му е наредено отгоре. Нека обаче го посъветваме първо да попита кой е Предраг Миятович и след като му обяснят, да се замисли дали черногорецът ще престои и половин минута на поста си, ако си позволи да съветва феновете на Реал Мадрид как да шофират. Как да разбират любовта си и как да реагират, когато не виждат никого отсреща. Не че щуротиите на агитката са оправдани, но историята помни и шамаросване по бензиностанции и в никакъв случай анонимни нравоучители с власт в Борисовата градина.

 Гнусната раздяла с Марков и жонглирането с нервите на армейската агитка се размиха покрай вече споменатата емоционална еякулация от назначението на Младенов, но дават нов материал за размисъл относно управленските методи на Томов. Ако сте си задали въпроса защо Димитър Пенев не се сдоби с треньорския пост (като част от управата той би трябвало да е избор №1), не може да не ви е минало през ума, че Лупи просто подготвя почвата пак да си измие ръцете в някакъв бъдещ момент. Стойчо Младенов е още по-удобен – силен характер, чиято чест и достойнство няма да му позволят да избяга от вината при евентуален провал. А в драматичната ситуация, в която се намира ЦСКА, той изглежда много по-вероятен въпреки силния психологически тласък, който ще последва идването на новия наставник. В този момент на шефа на социалдемократите му е нужна именно личност, която да концентрира големите очаквания и да генерира доверие, каквито и чутовни глупости да продължават да се вършат в ЦСКА. Нищо чудно Стойчо да получи цялата спортно-техническа власт. Това ще е очаквано и брилянтно алиби. И когато рейсът пак бъде обкръжен, ще поканят следващия. Да кажем, Христо Стоичков.

 С две думи, жална му майка на Стойчо Младенов. При настоящото ръководство шансовете да повтори дори предишните си резултати са минимални. Този сезон е отписан, ще дойде лятото, базите още няма да са в ръцете на индиеца, съответно няма да има пари за селекция, ще дойде Купата на УЕФА и т. н. Логичното навързване на обстоятелствата води до тотално компрометиране на треньора в очите на феновете, които след втора издънка едва ли някога ще му простят. Те и сега са наясно, че Стойчо не е треньорско светило, но го боготворят заради харизмата му, тъй като виждат адекватност на чувствата си. В един момент обаче тя ще остане на заден план, а сега от добрия отбор в началото на века са останали само Данчо и Велизар. Няма го виновника Божков, който да се излъже да докара Лима и Соуса, има само безучастен Митал и чупещ стойки Томов.

А народът го е казал – наведена глава ятаган не я сече.

ВИКТОР ИГНАТОВ, "Тема спорт"