Преминаването на Здравко Лазаров от Славия в руския Шинник (Ярославл) е първият по-интересен трансфер на български куб тази зима. 31-годишният национал предпочете офертата на новака в Премиер лигата пред възможността да облече фланелката на ЦСКА и ще стане част от и без това солидното родно присъствие по руските терени. Вчера Електричката даде интервю за вестник "Спорт Експрес", което Ви предлагаме без съкращения.
Намираме Здравко Лазаров в родния му град Септември, недалеч от Пловдив. Новият играч на Шинник е в прекрасно настроение не само заради скорошния трансфер, но и защото дъщеричката му в същия ден навършва 3 години.
- В началото на януари заминавам аз Русия изпълнен с оптимизъм. Моят добър приятел Мартин Кушев, който играе в Амкар, ми разказа много интересни неща за страната ви. Получих информация и от Максим Ромашченко, двамата се познаваме добре от престоя ни в Газиантепспор. Знам, че водещите клубове са Спартак, Зенит, Локомотив... Самият факт, че преди малко повече от две години ЦСКА (Москва) спечели Купата на УЕФА говори достатъчно за нивото на шървенството. Мениджърът ми Мирчо Димитров също е убеден, че Русия е добра възможност още веднъж да проверя възможностите си", реди мисли Лазаров.
- Колко години изкарахте в Турция?
- Почти седем. В началото играх в Коджаелиспор, а в последните четири сезона - в Газиантепспор.
- Много ли голове вкарахте?
- Не искам аз да определям много ли са или малко, но за този период имам 78 гола. В интерес на истината не ми беше никак лесно, защото играх за клубове с по-ограничени възможности.
- Друг път имали ли сте оферти от Русия?
- Преди 3,5 години ме искаше Спартак (Москва). Тогава обаче шефовете на Коджаели ми сложиха прекалено висока цена и всичко пропадна.
- В националния тим на България редовно разчитат на вас...
- Гордея се от този факт. Получавах повиквателни както от бившите наставници Пламен Марков и Христо Стоичков, така и от наследилия ги Димитър Пенев. С него сме в отлични взаимоотношения.
- Кой мач с националния отбор никога няма да забравите?
- Загубата от Италия на Евро 2004. Успяхме да поведем срещу "Скуадра Адзура", но после допуснахме наивни грешки и бяхме наказани. Особено болезнен беше вторият гол, отбелязан от Касано в 94-ата минута.
- При първите си стъпки във футбола едва ли сте вярвал, че ще стигнете до националния тим?
- Аз не, но баща ми, който още на 8 години ме заведе в школата на Локомотив (Септември), постоянно ми повтаряше: "Тренирай така, че един ден да играеш за националния".
- През кои отбори е минала досегашната ви кариера?
- На 17 години заиграх в родния Септември, после бях привлечен в ЦСКА. В България се състезавах още за Левски и Славия, преди да замина за Турция.
- По колко гола на сезон вкарвахте в България?
- Средно по около 10.
- Къде на терена се чувствате най-комфортно?
- Определено на левия фланг на атаката. При необходимост мога да играя и като втори централен нападател. В националния отбор неведнъж съм действал в тази роля в тандем с Бербатов. За такъв съотборник може само да се мечтае. В Газиантеп пък най-добре си взаимодействах с бразилеца Виола.
- Познавате ли някой от бъдещите си съотборници в Шинник?
- За съжаление не. Радвам се обаче, че треньор ще ми бъде Сергей Юран, когото съм гледал като футболист преди години. Обикновено отборите, водени от бивши нападатели, играят атакуващ футбол. Това е още една причина да съм настроен позитивно, а без подобна нагласа, повярвайте ми, голове не се вкарват.
АЛЕКСАНДЪР ЛВОВ, "СПОРТ ЕКСПРЕС"