Един от спорните казуси през последните дни е свързан с ул. "Цар Иван Шишман" и желанието на частни собственици да строят блокове на мястото на три сгради там.
"Основните притеснения на нас като живущи в района е това, че няма никакво обсъждане. Т.е инвеститорът не е представил реалния проект, в който трябва да се види как ще изглежда самата визия. От друга страна, след като "Шишман" бе блокиран толкова години заради ремонта на предишния кмет Йорданка Фандъкова, резултатът не е най-впечатляващия, а в същото време, ако сега започне ново строителство, улицата отново ще е затворена и това ще предизвика огромно неудобство на нас живущите, след като сме преживяли същото нещо, в продължение на няколко години", казва жител.
Заместник-кметът по градско планиране и развитие в София Любомир Георгиев заяви, че проектите за ново строителство по ул. „Шишман“ все още са на много ранен етап и няма издадени разрешения за строеж. По думите му Столичната община ще разглежда внимателно всяка намеса в района заради специфичния характер на улицата.
„Това е етап, в който възложителят, собственикът, заявява намерение. Всеки може да го направи и това по никакъв начин не гарантира бъдещото изпълнение на тези проекти“, обясни Георгиев. Той уточни, че към момента става дума единствено за обеми и параметри на застрояване, а не за реални архитектурни проекти.
„В момента това, което е подадено, е за 4- и 5-етажни сгради на мястото на сегашните 2- и 3-етажни постройки. Но няма никаква представа как би изглеждала тази сграда и как би се вписала в контекста“, каза още той.
Според Георгиев няма издадено разрешение за строеж, а процедурата тепърва предстои и включва съгласуване с Министерството на културата и НИНКН. „Шишман е доста специфична улица в София, със свой характер и дори градски фолклор. Затова ще гледаме под лупа нещата“, подчерта заместник-кметът.
Той допълни, че жителите на района имат право да възразяват срещу бъдещи проекти. „Всички собственици, които живеят до тези имоти, имат право на възражение. Това е по закон“, каза Георгиев.
По темата за демонтирания паметник на Съветската армия Георгиев заяви, че общината ще търси широк обществен диалог за бъдещето на пространството в Княжеската градина.
„Това е много чувствителна ситуация и бих желал да постигнем консенсус или поне компромис какво да има на това място“, заяви той. Според него още от лятото ще започнат обществени обсъждания и събития за събиране на идеи както за паметника, така и за цялата Княжеска градина. „Не само паметникът, а цялата градина има нужда от обновяване“, каза Георгиев.
Той изрази мнение, че пълното премахване на следите от паметника не е правилен подход.
„Не работи добре, когато се опиташ да заличиш една памет. По-скоро това създава възможност за избелване на нейните интерпретации“, коментира заместник-кметът. И допълни: „Смятам, че ако го заличим и никаква следа не остане от него, ние си правим лоша услуга.“
По думите му е възможно части от монумента да останат като елемент от бъдещата концепция за пространството.
„Може да се окаже, че части от този паметник присъстват там, но не са на пиедестала. Може да се окаже и че нищо от него няма да остане. Не искам да предопределям крайния резултат“, каза Георгиев.
Любомир Георгиев коментира и темата за високото строителство в София, включително проектите в „Младост“ и на бул. „Черни връх“.
„Високите сгради имат място на определени места в града, където има инфраструктура. Не може да си представим висока сграда на всеки ъгъл“, заяви той. Според него има примери за „самоцелни“ високи сгради в столицата.
„На Черни връх е такъв пример. В „Младост“ е такъв пример“, посочи Георгиев.
По отношение на спрения проект в „Младост“ той каза: „Според мен устройственото решение там в момента не е добро. Тези 75 метра просто не се връзват с цялостното устройство.“
Заместник-кметът обясни, че общината разглежда алтернативи на проекта, като идеята е вътрешнокварталните пространства да останат зелени.
„Искаме да изчистим междублоковите пространства, така че градинките да си останат градинки и да не се строи в тях“, каза той.
Георгиев коментира и бъдещето на Борисовата градина, където в момента тече процедура по приемане на подробен устройствен план. „Това е много консервативен план“, заяви той.
По думите му планът предвижда основно възстановяване на съществуващи или исторически обекти, без ново строителство. „Консервативен означава, че се забранява ново строителство и добавяне на обеми“, обясни заместник-кметът.
Единственото ново съоръжение, предвидено в плана, е подземен паркинг на мястото на бившата автокъща „Капитолия“. Георгиев потвърди, че общината подготвя действия за връщане на частни имоти в парка.
„Смятаме, че има немалко случаи, в които несправедливо е получена частна собственост в парка“, каза той.
По-късно от настоятелството на ПКСХП „Св. Александър Невски“ излязоха с позиция по повод ул. „Цар Шишман“:
По повод на спекулативни и неточни медийни публикации във връзка с имот на Патриаршеския катедрален ставропигиален храм-паметник „Св. Александър Невски“ заявяваме следното:
Имотът, който ПКСХП „Св. Александър Невски“ притежава, се намира на ул. „Цар Шишман“ №11 и е с площ от 118 кв.м., на първия етаж от двуетажна постройка, към който принадлежат и 39 кв.м., мазе. Имотът е завещан на Патриаршеската катедрала от оперната певица Екатерина Апостолова, като същият е в режим на съсобственост с други лица. Към момента на придобиване той е в тежко състояние и необитаем от години. От 2017 г. насам бяха правени многократни опити сградата да бъде обезопасена като през 2025 година бе сложена и мрежа на фасадата, която да предпазва от падащи предмети. В резултат на извършено обстойно конструктивно обследване беше заключено, че тя е опасна за обитаване.
През 2021 г. частна компания, собственик на съседни имоти, уведоми Църковното настоятелство на ПКСХП „Св. Александър Невски“ за свое инвестиционно намерение, което включва изграждането на подземен паркинг в непосредствена близост до компрометираната стара сграда, една малка част от която е собственост на Патриаршеската катедрала. Тъй като изкопните работи, съпътстващи такъв голям проект биха допринесли за рухването на необитаемата от повече от двадесет години постройка, Църковното настоятелство на Патриаршеската катедрала, както и другите съсобственици на имота, взеха решение къщата на ул. „Цар Шишман“ № 11 да бъде включена в общия проект на инвеститора при стриктното спазване на Устава на БПЦ-БП (чл. 121, ал. 10).
Действията на църковното настоятелство във връзка с този казус са под надзора и одобрението на Светият Синод на БПЦ-БП.
