Уродливата среда, в която българският футбол живее вече години наред съвсем естествено ражда слуха за възможната размяна на трофеи между Левски и Литекс. Също толкова естествено е и тя да се случи, защото средата е уродлива. Така, биха казали мнозина, го правят по целия свят – сезонът завършва и всички могат да бъдат доволни.

 Мисля си обаче, че равенството на Левски в Стара Загора и намалената само до две точки преднина, е най-хубавото, което можеше да се случи на отбора. Две седмици, които ще бъдат тест за морала и мъжеството на играчите и шефовете. Те ще получат това, което им липсваше заради отпадането от Европа – две седмици с три съдбовни "финала", които трябва да се изиграят при пълна мобилизация. Срещу Удинезе, Киево, Марсилия, Оксер се видя, че Левски изглежда най-добре тогава, когато сам трябва да си помогне.

Възможна ли е комбината?

Да се върнем обаче на основния въпрос. Ако потърсим положителен отговор, може да изброим достатъчно аргументи. Приоритет на Левски е шампионската титла и нова атака на най-комерсиалния турнир. Веднъж участвал в него, клубът е усетил съвсем различно ниво на съществуване, както в емоционален, така и в чисто материален план. Ето защо не е случайно, че трескаво се пресмятат коефициенти, всекидневно се следи дали Левски би бил поставен или не в трети кръг, което ще го изведе в различна позиция за атака на бленуваните групи. Ако участието в Шампионска лига е абсолютна цел за новия сезон, то бъдете сигурни, че комбина с Литекс е възможна. В крайна сметка Литекс се води от един от големите треньори в новата история на Левски, който сам ще има доста трудности да лиши "сините" от титлата на "Георги Аспарухов", а и след неговото отиване в Ловеч, "оранжевите" изобщо не са предният дразнител. Дори напротив фактът, че Левски при Стоилов няма победа над Литекс на Люпко се приема съвсем нормално и философски. Защото от другата страна е "нашият" Люпко.

 Играчите на "сините" също биха се отнесли лежерно към размяна на трофеите, защото титлата им гарантира сериозни премии, а потенциалните бонуси от ново участие в Шампионската лига, осмислят целия им сезон на професионалисти.

Защо би могла да пропадне размяната?

Всеизвестна е патологичната омраза на Наско Сираков към Гриша Ганчев. Просто човекът не му е никак симпатичен. Сираков пък е ръководител с чест и би бил изкушен от мисълта да даде урок, ако приемем, че моралът стои над парите. Неведнъж Сираков е изтъквал основния си принцип, когато му бъде задаван въпрос за комбинации (най-често, че Левски трябва да пусне нещо на ЦСКА). Той е: Левски може само да взема, но не и да дава.

 Треньорът Станимир Стоилов е все още в началото на своята кариера, макар че е смятан справедливо за номер едно в България към момента. Той категорично изповядва романтичните принципи във футбола и е готов на самоубийствено надиграване дори и с европейския шампион Барселона само заради минималния шанс да достави изключителна наслада на феновете на тима.

 Собственикът Тодор Батков успя успешно да си изгради реномето на човек на честта. Той е ангажиран с множество патриотични кампании и каузи, а любовта към България е прекият път на мнозина около него да намерят път към сърцето и портфейла му. Да ме извиняват другите ако бъркам, но Батков е в основата на кампанията "Не сте сами" за медиците ни в Либия, или поне с такива впечатления е голяма част от българското общество. В сегашната си позиция собственикът на Левски трудно би позволил на подчинените си да лепнат петно върху клуба и да влязат точно в момента в епицентъра на негативна кампания, каквато ще последва, ако Левски и Литекс разделят трофеите си умишлено.

Как ще реагират феновете?

В случая няма никакво значение какво мислят в Ловеч, както и хората от няколкото фенклуба на Литекс, които се обедняват вече години наред. Не искам да обиждам ловешкия клуб, който има своя чар и е явление в българския футбол, но честната игра срещу Левски този сезон, ще е начинът да измие срама от гадната далавера с ЦСКА през 1999 г. (същия сценарий с размяна на трофеи), както и начинът, по който стигна до двете си титли.
Далеч по-важни в този случай обаче са феновете на Левски. Тук трябва да се припомнят отново няколко важни факта, които са основата на синята митология. След деветосептемврийския преврат и по време на тоталитарния режим Левски по естествен начин се е превърнал в това, което не е ЦСКА. Т.е. опозиция на отбора на властта, който бе толериран с всички сили. Левски започваше всеки сезон с възможен пасив от 10 до 20 точки в зависимост от броя на военните отбори в елитната дивизия, където ЦСКА по правило като отбор-майка нямаше проблеми да вземе каквото трябва. Левски нямаше как да вземе най-добрите млади футболисти, просто защото не можеше да ги вкара в казармата.

 Тези немаловажни детайли политизират наистина футбола, но никой не може да отрече, че са изградили една особена чувствителност у огромна част от феновете на Левски, свързана най-вече с честта. Каквито и обвинения да има към клуба, че се е ползвал с политически протекции след 1989 г. и падането на режима, те не издържат на аргументите, че при всяка своя шампионска титла оттогава Левски е прегазвал съперниците си, най-вече ЦСКА, без да остави съмнения в категоричното си преимущество. Дори и въпросният автогол на Бисер Иванов от 2000 г. (а познават ли авторите на тезата футболния правилник?) някак доста нелепо се извежда на преден план за съперничеството през този сезон за сметка на това, че този мач затвори цикъл от 10 дни, в които Левски би ЦСКА три пъти от три.
Дори и сегашната ситуация е показателна за по-различния морал на феновете на Левски. Някак си никой не набляга на факта, че до края всички ще се хвърлят на кръв срещу «сините», а не се задава въпросът по какъв начин ще изглеждат Марек и Беласица срещу ЦСКА и дали поне малко ще приличат на Рилски спортист, Ботев или Берое?

 Заради всичко това обаче смятам, че комбина с Литекс ще бъде огромен удар по феновете на Левски, които няма да простят подобно предателство. Единственото, което те искат, е да бъдат спечелени честно решителните мачове до края и по този начин да си примпонят славните нощи в Европа от последните два сезона.

Защо пък титла на всяка цена?

От пълен триумф до пълен провал са възможностите пред Левски за 10 дни, но пък нека помислим защо се преследва титлата на всяка цена. Шампионската лига като нова цел вече бе разисквана, най-вече във финансово отношение. Тя е изключително важна и за самите футболисти, които след успешното провеждане на политика по редуциране на раздутите заплати на "Герена" вече разчитат главно на премиите, за да направят големия финансов удар. В морален план титлата ще покаже закономерното и логично превъзходство на Левски, което си е нормално възнаграждение и радост за добре свършена работа. Струва ми се обаче, че не по-малък положителен ефект върху клуба в дългосрочно бъдеще, ще окаже и загубата на първото място.

 Левски е достигнал до етапа, в който е абсолютно задължителна смяната на кръвта. До такъв етап е достигнал и настоящият все още европейски шампион Барселона, който през този сезон откри, че дори и да притежава най-добрите футболисти в света, те неминуемо отиват сравнително рано до етап, в който са изчерпани за отбора. И в него вече няма никакво значение колко ценни са Роналдиньо или Ето`о като футболни качества.
Такава, макар и в значително по-скромни мащаби, е ситуацията в Левски. Превъзхождайки всички в България, Левски се озова в положението, в което голяма част от играчите губят мотивация в много от мачовете, комфортната преднина в класирането им дава излишно спокойствие и неконтролируемо самочувствие, а дори и опитите на шефовете (Сираков и Стоилов) да решат проблемите с непопулярни мерки като удължените лагер-сборове, само карат играчите да решават котерийни проблеми за сметка на тима. Така например може ли някой от Левски да обясни разумно защо изпълнителят на важните дузпи през целия сезон Седрик Бардон не би и тази в Стара Загора или тя не бе чак толкова важна?

 Каквото и да се случи до края, Левски няма как да има успешен и добър следващ сезон, ако не направи от 2 до 3 промени в титулярния си състав, което просто означава нови футболисти и продажба на част от звездите. Последният засега абсолютно успешен трансфер е идването на Седрик Бардон в началото на успешния цикъл. Чист късмет обаче е това, че французинът пасна в състава от първия мач все едно е играл цял живот за Левски. При това на изключително важен за тактическата постойка пост. Не искам да съм лош пропрок, но на "Герена" нямат никакви причини да смятат, че ще извадят този късмет през лятото, а мъдрите ходове на трансферния пазар са задължителни. Най-вече този с кои играчи да се разделят безболезнено и на кои постове по същия начин могат да интегрират готови играчи без това да се отрази на нивото на тима. От школата на този етап се вижда само един подобен футболист – Ники Димитров, който с лекота би сменил Телийски или Йовов. Сърмов се включва добре вместо Боримиров, но има на този етап много въпросителни какво ще е представянето му в дългосрочен план и най-вече във важни мачове. В отбрана възможна продажба на Топузаков за която се говори също не изглежда проблем, ако бъде взет добър централен бранител от добър чужд отбор. Големи последствия върху тима при това положение ще имат единствено рокадите на два поста – напускане на Седрик Бардон или липса на алтернатива за централния нападател.

 Единственият анонсиран трансфер до момента на Дарко Тасевски твърде много задължава Сираков и Стоилов, защото от македонеца ще се очаква след тази дълга сага да бъде минумум на нивото на Бардон.
Ако при тези обстоятелства Левски не стане шампион, ще има възможността по-спокойно и уверено да извърши необходимото освежаване на отбора. Ако вземе титлата, ще трябва да се бори и с натиска за ново класиране в групите. Каквито и да са обстоятелствата, без промени няма как да стане. Ясно е, че в сегашния си вид Левски е достигнал своя таван.

Шампионска лига на всяка цена?

Доста спорно е това, че за Левски единственият вариант е ново попадане в Шампионската лига. Истеричното пресмятане дали ще бъде поставен или не отбора в квалификациите, не помага особено. АЕК или Фенербахче например не отписват целите и участието си само, защото ще бъдат в по-слабата урна и могат да играят с Арсенал или Севиля. В случая с Левски, сините няма какво да загубят. Съдбата им се усмихва да са поставени или пък ще атакуват лигата от трудната позиция. При неуспешен опит те отиват в изключителна позиция в купата на УЕФА, където по всяка вероятност отново ще играят в групите. Така отборът на Стоилов се оказва в положението отпреди две години, когато именно през този турнир подготви влизането си в Шампионската лига. Тук се трупат точки за коефициент, а Левски този път влиза и с двегодишния си опит, почти сигурен идеален жребий (ще бъде най-вероятно в топ 10 на отборите в УЕФА като коефициент) и перспективи за нов дълъг сезон в Европа. А там вече може да бъде изграден и новият тим, който не виждам и как няма да стане за трети пореден път шампион поне при сегашната конкуренция в България. По отношение на Европа Левски няма и няма как да има до 2 или 3 години отбор, който успешно да играе в групите на Шампионска лига и дори да гони излизане от тях.

Гадните слухове

Смятам, че така начертаната картина е съвсем реалистична и Левски няма как да претърпи грандиозен провал, който да постави под съмнение бъдещето му на най-важен фактор в българския футбол. Феновете и ръководители приемат съвсем философски неудачите, защото са се убедили, че се работи в перспектива и спокойствието носи резултати, а футболът е само една игра.

 От гледна точка на морала обаче Левски ще има огромно задължение в следващите 10 дни. От една страна да опази името си си чисто, а от друга да покаже, че е най-добрият отбор в България. Нали се сещате, какво ще се случи при първо място на ЦСКА – коефициенти, връщане на даденото и т.н. В крайна сметка обаче такава е съдбата на тези, които носят името на Апостола. Четири победи до края само ще отложат с една година конспирациите, когато ще се очаква подарък за 60-годишния юбилей в Борисовата градина. Моралът сега обаче ще покаже, че Левски наистина никога не дава.

ВАСИЛ КОЛЕВ, "Тема спорт"