След като първоначално отказваше да коментира слечая, Викторио Павлов склони да каже версията си пред "Тема спорт".
“Малко след началото на тренировката на терена нахлуха двайсетина човека, които бяха с качулки, шапки, шалове и очила. Обградиха ме и започнаха да ме псуват и обиждат. Те започнаха да викат, че ще ме смачкат и че никога повече няма да работя в този клуб. Тръгнах да бягам, но едно от момчетата ме повали с удар в корема. Чух, че си подвикват: “Сваляюте го долу и зопачвайте да го ритате!” В този момент се затичах към центъра на терена. В същото време децата започнаха да искат обяснение на хулиганите, а те им налетяха и на тях. Първото нещо, което направих, е да ги предпазя. Знаете, че аз нося отговорнст за тях. В този момент въобще не мислех какво може да ми се случи. После на терена нахлу и Емил Велев, който също бе засипан с обиди. Нападателите обаче постепенно се отдръпнаха. Всичко се разви в рамките на пет минути. Озверелети лица на побойниците ме карат да си мисля, че всичко можеще да завърши по много по-неприятен начин. Добре, че се намесиха Велев, работниците на стадиона, както и другите треньори”, сподели версията си нападнатият треньор. Той не скри, че подозира за атаката момче, което е било освободено от него преди седмица. “Когато го отпратихме бяхме заедно със Саид Ибраимов. Двамата му казахме, че повече няма да е нужен и му предложихме да отиде на “Раковски”. Нападателите търсиха и Саид, което ме навежда на мисълта, че това момче е замесено. Няма да кажа името на младия футболист. Има си органи на реда, пред които съм разкрил всичко. Надявам се нападателите да бъдат заловени. В противен случай това може да се случи на всеки. Аз съм прекалено силен, за да се откажа. В началото на треньорската си кариера съм и имам пълното доверие на ръководството на Левски. Затова продължавам напред с високо вдигната глава. Момчетата, с които работя, са отличен колектив и те ще ми помогнат да се справя с напрежението”, каза още Павлов.
Треньорът не можеше да проумее нападките срещу него, свързани с факта, че е юноша на ЦСКА. “Наистина викаха “Вън чорбарите от Левски!” и “Вън турците!”, както сипеха и други закани. Искам да кажа на тези хора, че аз съм си оставил здравето на “Герена”. Играх за сините цели осем години. Именно тук получих тежка контузия, защото играх със сърце и обичах този отбор. Иначе имам само лоши спомени от ЦСКА. Тях ги ненавиждам като клуб и като организация. Казвам го съвсем отговорно. Ако някой си мисли, че съм чорбар или цесекар, жестоко се лъже. Душата ми е синя. Наистина съм израснал на другия стадион, но тук бяха най-добрите ми години. Играх с най-голямо желание и удоволствие. Аз съм от тези хора, които са най-щестливи, когато Левски побеждава ЦСКА”, откровен бе Павлов.
Треньорът подчерта, че благодарие на подкрепата на ръководствот на клуба ще преглътне бързо обидата и унижението и ще продължи напред.
Снимка: 7 дни спорт
