В България не е лесно да станеш щампион. Но не е и толкова трудно. Въпрос на гледна точка и на правилна оценка на ситуацията. Историята през последните десетина години сочи, че вече има утвърдена схема, по която трябва да мине всеки, които иска да се опияни от славата. Тя задължително включва качествени изпълнители, силен и обигран отбор, както и добър треньор. Това обаче далеч не е достатъчно. Изискват се солидни позиции в БФС, лобита в комисиите, като най-важни са съдийската и дисциплинарната, които могат да окажат директно влияние върху шампионатните мачове и не на последно място благоразположението на част от останалите отбори в групата, които могат да станат безценни съюзници в шампионската надпревара. Това е рецептата, по-добра все още не е измислена.
Така следвайки инструкциите Славия, ЦСКА, Литекс, Левски и Локомотив Пловдив празнуваха на върха, гъделичкайки егото на собствениците и благодетелите си, които имаха основна роля за триумфите. В годините на преход последователно Младен Михалев и съдружниците му от СИК, Васил Божков, Гриша Ганчев, Майкъл Чорни и Тодор Батков, както и вече покойните Илия Павлов и Георги Илиев дочакаха своя звезден миг в най-популярния спорт, който им гарантираше и така желаната легитимация в обществото.
През тези години само един крупен бизнесмен не успя да се качи на най-високото стъпало. Въпреки налятите милиони Николай Гигов така и не са зарадва на нещо повече от Купата на България и наскоро дори бе решил да се оттегли елегантно от Локомотив. Събитията напоследък обаче му подсказаха, че слънцето може да изгрее и на неговата улица. Но нека оставим засега Локомотив.
Сериозните инвестиции във футбола ни дойдоха в края на 90-те години на миналия век. Дубълът на Славия от 1996 година бе абсолютно достатъчен да зарадва изстрадалите фенове на тима.
На сцената се появи могъщата империя “Мултигруп”, за която не бе проблем да върне ЦСКА на върха. Това стана възможно с привличането на най-добрия клубен треньор у нас – Георги Василев. Той се обгради с качествени опитни футболисти, които нямаше как до го подведат.
След това застъпи цикълът на Литекс. Гриша Ганчев бе наясно, че трябва да легитимира отбора си, който нямаше никакви успехи и традиции в родния футбол. Направи го с много пари. Оранжевите станаха двукратни шампиони, а собственикът им осигури бюджет, който чувствително надхвърляше тези на софийските грандове Левски и ЦСКА. В Ловеч пък акостираха куп качествени чужденци, сред които блестяха албанците Албан Буши и Алтин Хаджи. Голяма част от шампионските голове по това време бяха дело на Димчо Беляков и Стефан Юруков.
Левски също не остана по-назад. Договорът с първия мобилен оператор “Мобилтел” и политическите и икономически интереси докараха на “Герена” милиардера Михаил Чорни. Той щедро развърза кесията и феновете започнаха да мечтаят. До този момент никой не бе се радвал на такова разточителство. Треньорите на Левски определено бяха разглезени, защото се задоволяваха и най-малките им капризи. Със синята фланелка блестяха интересни футболисти като Предраг Пажин, Миодраг Пантелич, Едуард Цихмейструк, Владислав Радимов, Петър Кабат. Към тях може да се прибави и каймакът на българската А група, начело с Георги Чиликов, за когото бяха платени умопомрачителните и до днес 2,5 милиона лева. Неслучайно Левски се превърна в първият български отбор, който смело атакува Шампионската лига, макар и да оставаше винаги на крачка от груповата фаза.
Желанието за сериозен пробив в Европа зарази и най-богатият българин към днешна дата Васил Божков, който доскоро бе собственик на ЦСКА. Той даде пълен картбланш на треньора Стойчо Младенов, довел на “Българска армия” Велизар Димитров, Емил Гъргоров, Макдоналд Мукаси, Жоао Карлос, Жоао-Паоло Брито. Те се оказа напълно достатъчни за титлата през 2003 години, но не и за последвалата атака на най-комерсиалния турнир, за която бяха привлечени неприлично скъпите бразилци Лео Лима и Родриго Соуса. Последвалият провал и бягството на латиноамериканците накара Божков да преосмисли стратегията си и да спре кранчето.
Локомотив (Пловдив) също се нареди на масата на големите. „Черно-белите” се възползваха максимално от благоприятната си програма през есента и за тях не бе проблем да съхранят аванса си до края на шампионата. Локомотив разполагаше с изключително балансиран отбор и болезнено амбициозен треньор в лицето на Едуард Ераносян, което се оказа печеливша формула. Не на последно място за успеха натежа и фактът, че огромните залози за изненадваща титла на черно-белите трябваше да бъдат осребрени.
Стигаме и до актуалната ситуация, при която пред Локомотив София се отваря уникалния шанс да спечели първа титла след далечната 1978 година. Тук трябва да споменен, че в “Надежда” успешно копират печелившия модел, наложен в Левски. В клуба гласуваха доверие и пълно спокойствие на Стефан Грозданов. Той наложи постоянен отбор от опитни и млади играчи, който се променя само при контузии и наказания. Собственикът Николай Гигов привидно се е одръпнал и е оставил управлението на клуба в ръцете на Иво Тонев, който очевидно се справя със задълженията си. Локомотив се радва на добро отношение от страна на БФС и най-вече от съдиите, които не са ощетявали отбора в последните две години. Звездите на тима пък – Цветан Генков, Саша Антунович, Калоян Караджинов, Урош Голубович и Христо Коилов бяха привлечени без пари или просто се върнаха да помагат. Най-важното обаче е, че всичко това бе постигнато с минимум средства и максимум работа. Така тихомълком Николай Гигов е готов да нанесе най-големия си удар. И след като миналия сезон ЦСКА записа най-скъпото второ място, Локомотив е на път да стане най-евтиният шампион на България.
Христо Бонински, в-к „Тема Спорт”
снимка: Топспорт
