Славия на 94 години – белите празнуват без президент и футболисти

Президентът на ПФК Славия Венцеслав Стефанов пропусна тържеството, което клубът организира днес по случай 94-та година от своето основаване. Пратеникът на ръководството и изпълнителен директор на тима Веско Събев оправда своя шеф с неотложни бизнес дела, но разясни, че той ще се появи на следобедната тренировка за да надъха отбора преди утрешното тежко гостуване
на отбора в Ловеч. Подобно на своя шеф и футболистите пропуснаха тържеството, но те имаха солидно оправдание. Играчите обещаха, че ще отпразнуват подобаващо 94-та годишнина от основаването на най-стария столичен клуб с победа над Литекс в утрешния ¼ финал от турнира за купата на България. За разлика от президент и футболисти на церемонията се появиха голяма част от легендите на белите, между които изпъкваха имената на Андрей Желязков, Чавдар Цветков, Димитър Ларгов, Милчо Евтимов, Любен Тасев и много други.

История

На 10 април 1913 г. след сливането на два столични отбора - „Ботев“ –(създаден през 1909 г.) и „Развитие“ (създаден през 1910 г.) се създава Софийски спортен клуб „Славия“. Момчетата от „Ботев“ били вече запознати с футболната игра, имали бели екипи и футболна топка, закупена от немската фирма „Валтерпрух“ за сумата от 22 тогавашни лева. Първите членове на новия клуб живеели в района на Руски паметник. Името „Славия“ избрали като символ на славянството, но и защото вече били чували за едноименния чешки отбор, от който се надявали да получат поощрение.

Славия е преименувана много пъти през своята история: Славия 45 (след обединение на Славия, България (1915 г.) и Бежанец (1924 г.) - 1945/46 г.), „Строител“ (1949-51), „Ударник“ (1951-56), „ЖСК Славия“ (1969-71, когато е обединена с Локомотив (София). Новият клуб приема актива на "белите", но на мястото на влелия се Локомотив (София) не влиза друг тим и първенството (1968/69) завършва с 15 отбора, а на съперниците на "железничарите" през пролетния полусезон се присъждат служебни победи 3:0. След отделянето на Локомотив през 1971 г. актива на „ЖСК Славия“ се прибавя към този на Славия. През 1950 г. Славия (тогава вицешампион) е разделена на Строител, който остава в А група и Ударник, който е изпратен в Б група. По-късно двата отбора се обединяват, Славия наследява актива на Строител от 1951 г. Ударник завъшва на първо място в Б група и се класира за А група. Това разделение оказва негативно влияние върху отбора и през 1952 г. Славия завършва едва на 8 място в А група.

Успехи

Шампион на България (1928, 1930, 1936, 1939, 1941, 1943 и 1996 г.)
Вицешампион (1926-титлата е присъдена служебно на Владислав (Варна), 1932, 1934, 1950, 1954, 1955, 1959, 1967, 1980 и 1990 г.)
Дванайсеткратен бронзов медалист (1940, 1942, 1964, 1965, 1966, 1970, 1973, 1975, 1982, 1986, 1991 и 1997 г.)
Единайсеткратен носител на Националната купа (1928, 1930, 1936, 1943, 1952, 1963, 1964, 1966, 1975, 1980 и 1996 г.)
Финалист за Националната купа (1926, 1932, 1934, 1954, 1972, 1981 г.)
Трето място за Националната купа (1990 г.)
Шампион на столицата: в годините, когато столичното първенство е предшествало държавното (1922, 1923, 1926, 1927, 1928, 1930, 1932, 1934 и 1936 г.)
Седемкратен участник в КНК. Първият български отбор, класирал се на полуфинал за КНК — през 1967 г. — губи от Глазгоу Рейнджърс. Четвъртфиналист през 1981 г.
Десеткратен участник в УЕФА. През 1969 г. Славия отстранява Валенсия (Испания).
Двукратен балкански клубен шампион (1986 и 1988 г.). Финалист през 1977 г.
Носител на Купа Интертото през 1977 г.