Тризъбецът на върха в А група и имената на съперниците на финала за Купата на България очертаха твърде символична перспектива за края на футболния сезон у нас. Цената е нито повече, нито по-малко от пет милиона евро – колкото Левски прибра от участието си в Шампионската лига и за колкото се облизва отново. А пътищата към нея са два – хвърляне с всички сили в последните четири мача (три за първенство и един за купата), пък каквото стане, или съсредоточаване на усилията само в шампионата.
Интересно е, че логиката подсказва второто, още повече, че на 24 май на сините ще им е ясно какво търсят и как да го постигнат. По всичко изглежда, че статуквото ще се запази – поне ЦСКА вероятно ще е на две точки зад шампионите, на които ще им предстои домакинство на Литекс в последния кръг. По принцип Станимир Стоилов не би трябвало да се притеснява от изхода на мача с оранжевите, но това е само на пръв поглед. За съжаление живеем в България и в такива случаи значение имат много повече фактори от тези на терена.
Очевидно е, че в Левски вече има сериозно напрежение и несериозните обвинения към Берое го доказват. Притесненията несъсменно ще се засилват с всеки изминал ден, а лошото за Наско и компания е, че финалът с Литекс е преди, а не след мача за първенство. В крайна сметка ловчанлии си остават един от четирите най-сериозни тима у нас, мачът от 30-ия кръг ще е само 90 минути, топката пак ще е кръгла, треньор на съперника е най-хитрата лисица на Балканите, а цената... 5 милиона евро. И не само – грандиозно сътресение при провал, бунт сред феновете, напрежение, скандали и т.н. Не на последно място на Мъри му предстои да бъде национален селекционер, пък дори и за два мача. Прекалено много рискове за прекалено голям залог. При това тук съвсем не споменаваме варианта Локомотив София да измъкне нещо от двубоя със сините в “Надежда”...
Предвид това не е трудно да се досетим, че в главите на шефовете на “Герена” се е загнездила поне частица от идеята, реализирана от ловчанлии и ЦСКА през 1999 година – танто за кукуриго. Титла за купа. Непременно трябва да се каже, че вариантът за уговорка не е задължителен. Нещата биха се наредили и от само себе си, стига Левски просто да не се напрегне в Стара Загора на 24 май. Тогава на 27-ми срещу себе си ще има един отбор махмурлии, които ще си тръгнат с пет-шест парцала от София и въпреки всичко ще са на върха на щастието.
Има и нещо друго – Литекс вече веднъж го е правил, защо да не го направи пак? През 1999-та и дълго след това всички негативи обра ЦСКА, сега ще ги обере Левски. А и в крайна сметка тимът на Петрович вече не играе за нищо в първенството, защо да се хвърля? Разбира се, по друга би била ситуацията, ако Левски вземе купата, най-малкото заради прословутото леснонакърмимо честолюбие на клуба от Покрития мост.
На върха на пирамидата безспорно би трябвало да е моралният казус. Ако Левски (дори неволно) изпусне купата, иска не иска, ще трябва да се оправдава. Тогава титлата няма да е толкова сладка, нещо повече – ЦСКА ще бъде реабилитиран во век и веков за срамната врътка отпреди 8 години. И тогава “любимците” на сините медийни апологети – “конспираторите”, с пълно право ще могат да се чувстват победители. Морални победители.
Всичко е в ръцете на Левски. За добро или лошо следващите десет дни ще дадат отговор какво наистина са научили на “Герена” в последните две години.
ВАСИЛ КОЛЕВ, "Тема спорт"
