Халфът на Левски Седрик Бардон се опита в интервю за "Тема спорт" да анализира проблемите в тима, които доведоха до срамното отпадане от Тампере.
- Седрик, защо се стигна до конфузните загуби с Тампере?
- Нямам готов отговор. Вероятно подценихме ситуацията. Искахме да спечелим, без да покажем това, което ни носеше успех напоследък. Трудно е да се дават оценки. Не съм треньор и мога да говоря за единствено за моя личен принос. Не съм доволен от себе си. Трябва да призная, че не съм във форма. Не бягам от отговорност и съм наясно, че истините трябва да се казват директно.
- След мача каза, че финландците тичат повече от вас. Как допуснахте това?
- Не са ме разбрали правилно. Исках да кажа, че и те са отбор, който тича през цялото време и се бори за всяка топка. Несериозно е играчите на Тампере да бъдат сравнявани със скиори. Най-малкото е неуважително спрямо тях. Напротив, те трябва да бъде поздравен, защото ни победиха два пъти.
- Все пак първата загуба не беше ли предупреждение за това какво може да ви чака на реванша?
- Истината е, че във Финландия играхме много зле. Нямаме оправдание. Не знам дали бе въпрос на подценяване на противника или надценяване на нашите качества. Нещата са свързани. Въпреки това очаквахме, че мачът тук ще е истинска мъка. Така и стана. Финландците се защитават много грамотно. Но и ние трябваше да ги натискаме през цялото време. За съжаление не се получи.
- След две години на върха, паднахте много ниско. Как ще се измъкнете от тази ситуация?
- Единствено с добри игри. Не виждам друг начин. Животът продължава, а ние не трябва да си заравяме главите. Не бива да се забравя, че близо две години бяхме в облаците. Направихме много за клуба, успяхме във всичко, което започнахме. В същото време Левски е отбор, който играе в българското първенство. Няма класата и стила на грандове като Реал Мадрид или Интер. Наивно е да се смята, че може да всяка година да се влиза в групите на Шампионската лига без максимални усилия. Мястото там не е гарантирано на много по-големи отбори.
- Приемаш ли критиките?
- Разбира се, след като сами си ги заслужихме. Но не трябва да се драматизират нещата. Левски съществува от 1914 година, надявам се да го има още поне един век. Ще има нови победи и загуби. Всичко е преходно.
- Ти вече познаваш начина на мислене на хората тук. Смяташ ли, че неоправданото отпускане е в дъното на провала?
- Казват ми, че манталитет ви е такъв и не се напрягате, след като постигнете успех. Това обаче едва ли е национална черта. Навсякъде хората се отпускат, когато постигнат поставените цели. Друг е въпросът, че после трябва да се търсят нови предизвикателства. Не мислете обаче, че на нас не ни пука. Мога да го кажа за всичките ми съотборници. Ние сме главните виновници за провала и не се крием.
- Договорът ти изтича през 2009 година. Смяташ ли да го изпълниш?
- Прекарах две чудесни години в Левски. Винаги съм се опитвал да дам максимума за тима, макар че не всеки път се получава. Ако от клуба пожелаят, ще си изпълня договора с удоволствие. Това обаче зависи от ръководството. Може те да имат различно виждане. Ще приема позицията им, ако преценят, че продпочитат да налагат млади играчи. Това е нормално. При положение, че няма с какво да помогна, ще си тръгна.
- Ако се наложи да си тръгнеш, какви чувства ще запазиш за България?
- И друг път съм казвал, че тук прекарах едни от най-хубавите моменти в кариерата ми. Аз дойдох от отбор, където бях загубил удоволствието от футбола, а тук преоткрих тръпката. Изиграхме големи мачове в Европа, атмосферата бе фантастична. Дори да си тръгна утре, пак ще споменавам с добро страната ви. Все пак се нядама да изиграя още силни мачове за Левски.
ХРИСТО БОНИНСКИ, "Тема спорт"
