Роберт, как се чувстваш?
-Кофти ми е. Ходих на преглед и се оказа, че съм скъсал предна кръстна връзка. Нещо не ми тръгна. Исках да започна повече от добре и да покажа всичко от себе си още на мача с Борац, а и най-важното – при предстоящите срещи важни срещи в България и в Евротурнирите. Още не мога да повярвам какво се случи. Включих се добре, радвах се, че пак съм в игра, а последните пет минути се оказаха кошмарни за мен.
Какви мисли ти минават през главата в момента?
-Само се моля да се възстановя по-бързо. После пак ще тренирам здраво и ще чакам своя шанс. Много исках да докажа на феновете, че съм готов да се раздавам за ЦСКА. Бях страшно амбициран, понеже постоянно се говореше, че не заслужавам да бъда в клуба. Мина една година, в която се старах максимално, за да науча всичко, свързано с ЦСКА, да се впиша най добре в цялостната обстановка и точното, когато си мислех, че съм успял, все нещо става. Първо имах проблеми с менискуса на лявото коляно, сега скъсах връзки на другото.
Какво ти каза Стойчо Младенов, след като разбрахте за сериозността на контузията?
-Каза ми само “горе главата, такива неща се случват често във футбола, ще ги преодолееш”. А и аз нямам друг избор, стискам зъби и продължавам напред.
Не те ли плаши прогнозата, че ще аут около шест месеца?
-Е, не вярвам да е чак толкова. Все пак даже и сега ходя без патерици. Има шанс разкъсването на връзката да е само частично. Мисля, че по-рано ще мога да играя, но нека мине операцията.
Ще се справи ли Вуядинович като ляв бек?
-Той по принцип не е такъв, но се съобразява със ситуацията. Нормално е да му е по-трудно, но се надявам, че ще играе добре.
Найден Тодоров, в-к „Тема Спорт”
