Вече дълги години Павел Дочев е в Германия, където води с голям успех нискоразредни отбори. Бившият национал на България е играл и в ЦСКА и в Локомотив София. Павката обаче призна, че ще стиска палци на железничарите утре. Дочев говори още за това как изглежда дербито и въобще българския футбол през призмата на човек живеещ и работещ в Германия


- Здравейте г-н Дочев. Къде ви намираме в момента?
- В момента пътувам с отбора ми Ротвайс Ерфурт за утрешното ни гостуване на Вилхемсхафен.

- Каква е настоящата позиция на отбора ви в класирането?
- В момента сме в средата на класирането - на 12-то място. До края на първенството остават шест кръга. Ако победим утре, запазваме теоретични шансове да се класираме във Втора Бундеслига, но това по-скоро е нереалистично. Мислим за следващия сезон.

- Успявате ли да следите българският футбол макар и от разстояние?
- За съжаление не ми остава много време и не съм много навътре в нещата. Все пак знам, че Левски е водач в класирането, а Локомотив Сф е на 3 точки зад тях. В неделя пък предстои мач на железничарите срещу ЦСКА.

- Именно той е поводът да ви потърсим. Какво очаквате от този сблъсък?
- Това е едно от най-значимите дербита в родния ни футбол. Поради това вярвам, че ще се получи хубав и напрегнат двубой. По принцип в този тип мачове няма фаворити. Погледнато от страната на традицията, локомотивци играят силно срещу червените, макар че в последните години не е точно така. Все пак мисля, че момчетата на Стефан Грозданов ще се представят достойно.

- Да разбираме ли, че симпатиите ви клонят към червено-черните?
- Разбира се, това е първият ми клуб. В него прекарах най-хубавите си години и винаги ще си го спомням с добро. Определено ще стискам палци на железничарите.

- Като бивш играч и на двата отбора, вие сте участвали в много издания на това дерби и то и от двете страни на барикадата. Кое за вас е най-запомнящото се от всички тях?
- Честно казано ми е трудно да отлича някой конкретен мач, просто защото всички са били изключително интересни и напрегнати лично за мен. Винаги съм излизал с огромно настроение и желание за игра, независимо какъв е бил цветът на фланелката ми. За това спомагаше и огромното очакване и многото публика по стадионите.

- За съжаление описанието се различава доста от сегашната действителност. Къде именно е разликата?
-Истината е, че днешните мачове между ЦСКА и Локомотив Сф нямат нищо общо с някогашните. Основната причина е, че характерът и харизмата на това дерби са изчезнали. По мое време този сблъсък беше едно изживяване. Не само за нас, футболистите, но и за хората. Всички чакахме заветния ден с нетърпение. Трябва да признаем обаче и още нещо. Тогава възможностите бяха доста ограничени. Телевизията имаше само един канал, а сега има сто и повече. Привържениците свикнаха да гледат чуждите и съответно по-качествени шампионати. Интересът към родния футбол е намалял в много голяма степен. Това наистина е жалко.

- Да се върнем в настоящето. Отборът на Стефан Грозданов бележи сериозен възход в последно време. На какво се дължат добрите им игри?
- Най-вече на човекът, когото споменахте. Старши треньорът и неговите помощници Димитър Васев и Антон Велков вършат страхотна работа, откакто са в “Надежда”. Трудът им вече бере своите плодове. Разбира се, това може да стане, само ако наставникът бъде оставен на спокойствие и му се гласува пълно доверие за по-дълго време. Явно шефовете на отбора са проумяли, че само с последователни и константни действия можеш да се радваш на успехи. Това е проблем не само за футбола ни, а и за мисленето ни като цяло. Става дума за прословутата ни работа “на парче”, без определен проект и постоянство. ЦСКА пък е на обратния полюс в последните години. Постоянни скандали, интриги и напрежение. Моментното състояние на клуба също не е по-различно.

- Как си обяснявате това?
- На “Армията” натискът и напрежението винаги са присъствали. Това е рискът да си голям клуб. Всички очакват от теб винаги да си първи, винаги да побеждаваш. За ЦСКА второто място е като изпадането за другите отбори. Просто недопустимо. Това се предава на играчите и на ръководството. Липсата на спокойствие се отразява и на терена.

- Мислите ли, че Локомотив може да се пребори за титлата през този сезон?
-Защо не? Във футбола всичко е възможно. Три точки не са никаква преднина дори за нашите стандарти. Железничарите имат потенциал да спечелят златото.

- Да, но като че ли те самите не си вярват. Или поне така изглежда от изказванията им, в които едва ли не сами отписват шансовете си и обявяват Левски за сигурен шампион.
- Не мога да си обясня подобни приказки. Звучи ми най-малкото несериозно. Как така можеш да кажеш, че нямаш шансове?! Това значи, че нямаш и амбиции. Тогава се губи целият смисъл да играеш.
Предполагам, че сте запознат със ситуацията около националния ни отбор.

- Какво мислите за назначаването на Станимир Стоилов за временен селекционер?
- По принцип смяната може би е правилна, защото беше очевидно, че нещата не вървят добре в представителния ни тим. И тук обаче важи това, което казах преди малко, че не се работи последователно. Нужна е дългосрочна концепция както за националния ни отбор, така и за целия ни футбол. В противен случай ще си стоим на едно и също място и ще гледаме как другите са далеч напред. Иначе националите ни имат много трудна задача в тези квалификации. Програмата ни е тежка, но можем да се класираме. Винаги има надежда. 

СТАНИМИР САПУНАРОВ, "Тема спорт"