Кое прави разликата? Коя е причината и на нашата улица да поизгрее за кратко слънце и ние да видим малко хаир? Разбира се, най-главното нещо са новите лица, подмладяването наложено от избора на треньора, но и от контузии и откази. Само 3-4 от сегашните титуляри гравитираха около "А" отбора ни преди година-две. Детайлно погледнато обаче три са нещата, които впечатляват в играта на националите: скорост, физика и дух.
Българите се движат много повече по терена, правят го бързо - особено при прегрупирането от защита в атака - правят го с борбеност и непримиримост. Като потвърждение на това идват думите на самия Любо Пенев след мача с Турция: „Не сме някаква сила, затова трябва по-скромничко, с повече тичане и желание".
Тази самокритика показва, че треньорът ни е видял, че комшиите ни надиграха тотално, че контролираха топката и мача през всичките 90 минути и че сме далеч от тяхната класа. Шансовете ни и сега бяха скрити в затворената по-защитна игра и скоростните контри, но този път не се получи. Както и в предишните срещи имаше два периода, в които се разтворихме, излязохме по-напред и опитахме да притиснем съперника, ала в Залцбург тези епизоди бяха като кратки фойервеки без осезаем ефект. Грешките в защита бяха много (някои от тях просто детински), бековете ни бяха нонстоп притискани и рядко минаваха центъра, халфовете се затрудняваха срещу техничните неуморни турци, фланговете в атака работеха слабо, офанзивните ни играчи оставаха изолирани почти през целия мач.
Казано с две думи и с ръка на сърцето – срещу Турция изглеждахме като класически аутсайдер и добре, че Любо не се поддал на еуфорията и не е вирнал носа. Пенев има тежката задача да вдигне един разбит тим, да го вдигне с нови, млади попълнения и да го направи бързо, само с 4 контроли.
На 7 септември новите български национали приемат в световна квалификация Италия в първия си важен тест. Той ще покаже доколко Любо е успял в опита си за тотална промяна.
АВТОР: ТОДОР ШАБАНСКИ
