Бербатов вече не е същият. Видя го цял свят, усетиха го Мъри и Беларус. Прав или крив за скандала преди мача в Минск, Митко си извоюва правото да бъде бунтар. Свърши се с песента “Убивай ме нежно”, чието заглавие характеризираше галантността и свенливостта на машината за голове. Посланикът на УНИЦЕФ вече е посланик на победата. Бербо се доказа като лидер. Промяната в доскоро благия му характер също е част от цялостното израстване. А то се видя – и с брилянтното отиграване, след което топката срещна гредата, и с феноменалния рейд, завършил с безпощаден удар, и с довършващото докосване веднага след почивката, и с крясъците към съотборниците за всяка неправилно отиграна ситуация, дори тя да е минути преди края на мача при резултат 2:0. И ето, че на терена Бербатов стана и посланик на треньора, онзи, с когото се бяха сдърпали жестоко и който му беше казал въобще да не се появява на стадион “Динамо”. Нито след попаденията, нито след финала на успешната визита двамата изпитваха нужда от показни прегръдки, целувки и лицемерие. На подобно отношенние се бяхме нагледали при предишния наставник. Тогава любовта в лагера на националите се прокламираше при всяка медийна изява, така че страничен наблюдател сигурно би си помислил, че при тази безпрекословна обич, скоро може да се случи и първата сватба между съотборници в представителния тим.


Преди първия си мач като селекционер Станимир Стоилов искаше хъс, настроение и забавление на терена. И Бербатов поведе останалите си ""съотборници с амбиция на границата на злобата, без значение дали е провокирана от инцидента, защото я стовари върху Беларус. И усмивката му се появяваше, за да покаже, че прекомерната мотивация е част от шоуто, а не му пречи. По този начин “България над всичко” зазвуча искрено, а не пресилено-интересчийски изречено, както в доста случаи от съвсем близкото минало.


На фона на усилията и желанието на играчите изпъкна и разликата между Стоичков и Стоилов. Апатията и обременеността се бяха изпарили. Напътствията от сорта “айде, играйте”, “вие сте най-добрите”, “смачкайте ги тези” и “тичай бе, пияница” бяха заменени с футболно наситени разговори между треньор и състезател и нормални тактически указания, според ""разбиранията на селекционера. Мъри не прави дори елементарен опит да се изкарва по-велик от избраниците си, а афишираното самочувствие и превъзходство е изцяло базирано на правомощията му. Иначе ако трябва да се търсят кусури на треньора, субективизмът винаги е способен да ги открие – примерно защо Генков и Домовчийски са използвани класически за печелене на време, вместо да поиграят поне по пет-шест минути. Но предвид свършената работа, подобно дребнотемие не би било оправдано. Защото отборът като цяло игра добре, предвождан от капитана и наставника. По единично, пак би трябвало да сме доволни, защото от сивото ежедневие на 6 милиона българи, не можем да претендираме за 11 национали, които Манчестър Юнайтед оценява на 60 милиона евро.


Да започнем персоналния разрез на представянето ни в Минск от вратаря Иванков. Ако от този мач е зависело дали Динамо Загреб ще го купи от Кайзери и ще му предложи достатъчна заплата, за да приеме авантюрата, ""Митко вече може да се счита за част от шампиона на Хърватска. Положенията пред него бяха малко, но всички отразени по максимално добър начин. Той играеше от Бербатов, а не срещу звездата на Тотнъм, но определено от действията на Иванков лъхаше стабилност.
Тунчев и Томашич оправдаха напълно думите на Мъри, че и срещу Албания са били най-добри на терена и в центъра на защитата промени не трябва да се правят. Допуснаха да бъдат изпреварени само веднъж, но Корниленко пак беше притесняван до последно и силният му удар с глава прати топката в аут.


В дясната част на отбраната всеотдайността на Кишишев доведе до крайния резултат в личния му мач – нито една допусната грешка, въпреки че той се беше отдал изцяло на дефанзивни действия и почти не си позволяваше включвания. От ляво Лусио Вагнер изглеждаше по-разконцентриран, но пък на два-три пъти хвърляше сили и в сполучливи офанзивни действия.
Стилян беше незабелижим до момента, в който изстреля тупалка към вратата на Беларус, но да не се набиваш на очи означава също, че не правиш ""пропуски. В течение на мача той се поотпусна още повече. Проблеми, бойкоти и пасивност от срещата с Албания вече бяха само част от историята и се стигна до паса към Бербо за 2:0.


Станислав Ангелов продължи да изумява със спокойствието си. И ако човек не знае в чия халфова линия има играч на Арсенал, спокойно би могъл да се обърка и да посочи Пелето, заради артилеристкото му самочувствие.
Странно за левскарите, Телкийски беше изтеглен по-назад в схемата на Мъри, но съумя да се справи със задачата да спира опитите на домакините за бързо изнасяне на топката. От друга страна, редките му включвания по дясното крило вещаеха опастност.


В създалата се обстановка се позагуби футболистът на футболистите Христо Йовов, но той за пореден път беше елемент, подчинен на тактиката на наставника си, а не на предпочитаната позиция за игра.
За футболистът на годината Мартин Петров най-важно беше самото завръщане, а не дали то е било бляскаво. Защото самото му наличие по лявото крило притеснява съперника. Защото той е виновникът да продължаваме да мечтаем. И защото след подобна контузия той има нужда от подкрепа, колкото и България има нужда от помощта му.


В събота националният отбор показа още едно колективно достойнство. В Минск казахме “сбогом” на уникалния късмет, който ни преследваше в Констанца срещу Румъния и в София срещу Холандия, че даже и срещу ""Люксембург. А нека някои да продължават да се осланят на максимата, че шансът е на страната на по-добрия. В Беларус видяхме да работи друга формула, която е за предпочитане – да си достатъчно добър, че фортуна да играе дублираща роля или въобще да не е от значение. И отново разликата може да се направи най-добре от съпоставка с албанската ни грешка в края на април – тогава късметът ни загърби, а на 2 юни го игнорирахме ние.

Найден Тодоров, "Тема:Спорт"