Акцентът върху умопомрачителните суми около евентуалния трансфер на футболиста Димитър Бербатов е поредният симптом за ниското самочувствие на хората в България. И същевременно класически пример за компенсаторна реакция: след като едно "наше момче" струва 30-40-50 милиона, значи и всички ние сме голяма работа. При това Бербатов предлага възможно най-неподходящия екран за масови идентификации, защото за разлика от повечето други футболни звезди и напук на масовия вкус той е интелигентен и чувствителен човек, интересува от изкуство, не се снима с полуголи певачки и умишлено стои настрана от псевдосветската шумотевица. Тези негови свойства едва ли възбуждат фантазията на масовия запалянко, но, виж, милионите му - да.

От всички опити да се капитализира масовият интерес към спорта, именно чисто капиталистическият сякаш се оказва най-успешен. Защото през ХХ век различни обществени системи са се изкушавали да манипулират населението чрез спорта като разбираем и общодостъпен комуникатор. Националсоциалистите в Германия и Сталин в Съветския съюз "извайват" чрез спорта човека на бъдещето - красив, силен, побеждаващ. По времето на студената война пък спортът е едно от полесраженията между двете системи - да си припомним само насрещните олимпийски бойкоти и нелепата политическа шумотевица около спортни успехи или провали. А в Северна Корея спортът и до днес е огледално отражение на режима: масово, дисциплинирано, до припадък се оказва съпротива на целия останал враждебен свят. Във всички тези казуси за пари или изобщо не става дума, или те са съвсем в периферията.

В пазарно-потребителските общества обаче спортът отдавна е само пари. И не са единствено трансферите. Телевизионните права за големите състезания също вече струват абсурдни суми, а рекламните договори на звездите и лъскавите обложки с техните ликове всекидневно произвеждат стокооборот за милиони. Редом с разните поп, рок и хип-хоп знаменитости и с международния джет-сет спортистите (тъкмо защото са увенчани със златен ореол) упражняват мощен магнетизъм върху масовата си публика, която хем им се възхищава, хем им завижда заради лимузините, заради едрогърдите красавици, златните ланци и всички останали атрибути на смехотворния лайфстайл.

Та така и хипотетичните милиони около Бербатов разпалиха въображението на съответната целева група в България. Дотам, че задъхани от национална гордост спортни репортери запресмятаха как "Митко" щял вече да се реди за 90 хиляди паунда седмично пред касата на "Уайт харт лейн". Вярно, представата, че в световния банков център Лондон футболните звезди все още се редят пред касата за заплати, е леко наивна. Но иначе всичко си е на мястото: и милионите, и отразената слава, и съмнителното самочувствие.

Александър Андреев е журналист, преводач и писател. Работи в българската редакция на "Дойче веле" в Бон. Автор е на книгите "Степени на свободата", "Заговорът на шпионите" и "Нови степени на свободата". Превел е на български книги от Райнер Мария Рилке, Якоб Васерман, Гюнтер Грас, Томас Бернхард, Фридрих Дюренмат.

Александър Андреев, "Дойче веле", специално за "Дневник"