Есента на 2006 година в историята на държавата България ще се запомни с четири-пет неща, едно от които е големият спортен успех на футболен клуб Левски. В спорта обаче, за да има радост и щастие, се изискват резултати. Те са първият план, от който нито един спортист или отбор не могат да избягат. Има резултати, има радост, има признание, всички са щастливи. Левски не постигна резултати в групата си и затова настроението сега е минорно и някак си никой вече не е толкова щастлив. Шампионите на България загубиха всичките си мачове (почти нямам съмнение,че това ще се случи и на “Стамфорд Бридж”) и сведе поводите за радост и щастие само до отбелязания гол във вратата на Челси и неговото трагикомично всенародно празнуване.

""/Изхождайки само от резултатите, няма нищо по-лесно от това да се хване дебелият черен флумастер и да се задраска всичко. Резил, нула точки, две дузини голове, срамни неща като автогола на Ники, игра на котка с мишка с предизвестен край във всеки мач. Лично аз не съм съгласен с подобно еднопланово мислене и намирам участието на Левски за позитивно. Правя го на базата на реалностите, а не на илюзиите. Това, че на някого му се е искало и дори е изрeкал на глас, че Левски ще печели мачове и точки в лигата, е само добро пожелание. Реалностите, когато си в група с Барселона, Челси и Вердер, обаче са съвсем различни. Всяко нещо на този свят е поставено на мястото, което съдбата и благоприятните, и неблагоприятни фактори са му отредили. Било то човешки живот, социално явление, исторически процес или каквото и да е. В края на август бе категорично ясно, че Левски в тази група ще завърши с нула точки и много голове пасив. Че участието ще бъде с олимпийски привкус и че трябва да се радваме на възможността да видим на живо най-актуалните клубове и футболисти на нашето време. Не е малко, но се оказа недостатъчно. Традиционната маргиналност на българското мислене, историческите комплекси, неувереността и липсата на изградена здрава ценността система обезличиха, че дори се опитаха и да опорочат прекрасния футболен успех. За съжаление България е държава, в която много се мрази и много хора придобиха куража да го сторят на гърба на футболен клуб Левски под грозната маска на мнимата загриженост...

(Пълния текст можете да прочетете в новия брой 30 на "Don balon BG")

ЖАКЛИН МИХАЙЛОВ

Снимки: АP, Reuters