Най-облагодетелстван от тегленето на жребия в Шампионската лига и официалното откриване на новия футболен сезон в Монако се оказа... Йохан Кройф, тръгнал си с чек за 1 милион евро. Холандецът почна вечерта като церемониалмайстор на сцената в конгресния център "Грималди". Вадеше топките от урните и без да му мигне окото отреди на любимата Барса смразяващата компания от други 3 носители на най-ценния клубен трофей, начело с неговия не по-малко любим Аякс, Милан и Селтик! В кулоарите след жребия Кройф бе заговорен от пратеника на вестник "Труд", но помоли да продължим интервюто по-късно на коктейла на УЕФА в Залата на звездите. Там той също имаше ключова роля на сцената. Великият футболист и треньор получи от Мишел Платини чек за 1 млн. евро, тъй като неговата фондация печели конкурса на УЕФА за благотворителност през новия сезон. С парите Кройф ще строи игрища за деца и нищо чудно да е осигурил още средства, като вечеря на маса с Платини и пребогатия Дмитрий Риболовлев, новия олигарх на футболния небосклон и инвеститор в Монако. Доволен и развеселен след пищната заря около полунощ, холандецът продължи, но не довърши интервюто за българските читатели.
- Натоварена вечер за вас, мистър Кройф, но изглеждате във форма и с костюм...
- Да, така е, виждате колко беше претрупана програмата ми. Някои са тук да празнуват и да се веселят (посочва бодрата делегация на Аякс, с която цяла вечер разменя шеги - б.а.). Други са дошли да работят (смее се). Най-хубаво е, когато работата ти носи удоволствие. Затова станах футболист. Победители и победени винаги ще има, но футболът трябва да се играе за наслада, такава е моята философия. Ако не ти носи удоволствие, по-добре да не го играеш. Аз обичам да правя неща, които ми харесват.
- Харесва ли ви да се занимавате с благотворителност?
- Разбира се! Иначе не бих се захванал. Имам фондация от 1997 година, строим специални игрища и целта ни е да предоставим шанс на повече деца да играят футбол, да растат здрави и да възприемат спортните ценности, които ще ги предпазят от вредното влияние на улицата.
- Възможно ли е да построите такива игрища в България?
- Защо не? Предстои да разгледаме и задействаме различни проекти.
- Когато чуете за България, за какво се сещате най-напред?
- България за мен означава два ярки спомена. За първи път посетих вашата страна много млад с Аякс. Ако не ме лъже паметта, беше преди световното в Англия през 1966 г. Бях любопитен да гостувам в комунистическа страна по времето на голямото противопоставяне между Източна и Западна Европа. Вторият ми спомен се казва Христо Стоичков. Ходих отново в България да го гледам, преди да го привлечем в Барселона и той до днес е моята връзка с вашата страна. Не сме говорили с него скоро. Къде е той сега? Какво прави? Знаете ли му телефона? Щом разбра, че можем да осъществим контакт със Стоичков, Кройф прекъсна за няколко минути интервюто и веднага се обади на стария си познайник, използвайки телефона на пратеника на "Труд", като първите му думи бяха: "Здравей, приятелю, как си, какво ново при теб?"
- Пазите добри отношения с Христо, нали?
- Какво значи "добри отношения"? Аз имам добри отношения с много хора, а с Христо сме приятели. Повтарям - приятели! Това е нещо много различно. Знам, че мога да разчитам на него. Той знае, че може да разчита на мен. Търсим се, когато имаме нужда. Той ми звъни и казва: "Йохан, става въпрос за това и това, какво ще ме посъветваш?" Друг път аз му звъня: "Христо, искам да те питам по един въпрос..."
- Чували сме, че играете голф заедно.
- Не само играем голф, ходим си на гости, излизаме да вечеряме. С Христо може да се говори на всякакви теми. Между другото, кажете му да си подобри хендикапа, че го чакам да го проверя на голф игрището!
- Правилно ли разбрах, че сте го гледали още преди мачовете между Барселона и ЦСКА?
- Точно така. Доста преди това имах информация за него, защото търсех точно такъв играч.
- Значи не сте го взели заради головете, които той вкара на Субисарета на "Камп Ноу" и в София на "Васил Левски"?
- Христо е майстор на красивите голове, но аз не го доведох в Барса заради тях.
- А защо?
- Заради характера му. Всички знаем, а вие сигурно по-добре и от нас, че Стоичков има труден характер. Чуйте сега да ви кажа нещо. Той има силен характер. Един великолепен футболист със силен характер. Надъхан, амбициозен, гладен за победи. Точно какъвто търсех. Имах нужда от такъв играч, за да се получи този отбор, който вие, журналистите, нарекохте "дрийм тим". И намерих този футболист. Той остана дълго време в клуба, постигна големи успехи, феновете ще го обичат винаги.
- Никога ли не сте имали конфликтни ситуации със Стоичков в съблекалнята?
- Никога.
- А защо по-късно вашият сънародник и наследник на треньорския стол Луис ван Гаал се изпокара с него?
- Защото Христо винаги казва каквото мисли. Той не си трае. Аз никога не съм имал проблем с това Стоичков да дойде и да ми каже какво мисли. Предпочитам този тип хора пред онези, които си седят в ъгъла, мълчат и не можеш да разбереш какво мислят. Има голяма разлика между мен и Ван Гаал, казвал съм го вече. Аз обичам да работя с изявени личности и ги оценявам като богатство, той обича да работи с колектив и оценява изявените личности като слабост...
- А Стоичков казва, че от вас е научил много в годините в Барселона.
- Радвам се. Бяха чудесни времена, наистина. Успях да направя отбор, който играеше красиво, нападателно, резултатно - побеждаваше и радваше хората. Пак ви казвам - това е футболът в моите очи - радост за хората. Момчетата ми бяха чудесни, повечето вече постигат успехи като треньори, директори, мениджъри. Неотдавна Пеп Гуардиола каза, че основите на неговата "Барселона" са положени по мое време.
- Каква беше ролята на Стоичков във вашата Барселона?
- Разполагах с много силни футболисти, сред които Христо беше най-острото ми оръжие. Острието! Имаше такъв прякор, нали?
- Камата.
- Да, отива му. Бърз и рязък той пробиваше другия отбор, атакуваше остро, вкарваше и подаваше, усещаше играта, знаеше къде да застане и с неговия убийствен ляв крак много често нанасяше убийствени удари. Шут или пас, гол и край, мачът свършва. Но това се случваше с участието и на другите играчи - бяхме голям отбор!
- Мнозина сравняват вашия "дрийм тим" с този на Гуардиола. Кой е по-добрият?
- Не понасям въпроси на тази тема. Отбори и футболисти от различни епохи не се сравняват.
- След световното първенство в САЩ през 1994 г. Стоичков получи "Златната топка"...
- Ще ви кажа, че се радвах от сърце на неговите голове и на победите на България, която стигна по-напред от Холандия ("лалетата" отпадат на четвъртфинал с 2:3 срещу бъдещия шампион Бразилия - б.а).
- Исках да ви попитам дали не споделяте мнението, че Христо заслужаваше повече от една "Златна топка" в кариерата си. Две години по-рано той направи много силен сезон и с помощта на неговите голове "Барселона" спечели първата си шампионска купа на Европа, титлата и Суперкупата на Испания, Суперкупата на Европа, обаче остана втори...
- Трудно ми е да си спомня всичко в този сезон, но наистина беше много успешен. Генерално съм съгласен с вас, че Христо можеше да вземе още веднъж тази награда, няма кой да оспори качествата му. Той е на световно ниво - ето, аз имам три "Златни топки", Мишел Платини има толкова... Искам да ви питам нещо. Колко българи са печелили "Златна топка"?
- Само Стоичков.
- И доколкото съм запознат, в близко бъдеще няма да има друг. Малко ли е една "Златна топка"? Една имат и Зинедин Зидан, Герд Мюлер, Еузебио, Боби Чарлтън... Да продължавам ли? Тази награда е нещо много голямо, много специално, много е трудно да се спечели. Тя се дава само на най-добрия! И не забравяйте, че по времето на Стоичков имаше не един и двама силни футболисти - Ромарио, Баджо, Ван Бастен, Малдини...
Тук Кройф вече е издърпан от двете си асистентки (едната от фондацията, другата от УЕФА), защото закъснявал за уговорена среща. Хубаво щеше да бъде да отговори на още толкова въпроси, на някои от тях отвърна излизайки от залата:
- Имали ли сте интерес в Барселона към друг български футболист?
- Не си спомням. Тогава имаше и други силни футболисти, но Стоичков беше моят фаворит.
- Не сте били световен шампион, липсва ли ви тази титла?
- Това е най-големият успех за всеки футболист, аз не успях да го постигна. А много исках...
- Но въпреки това ви избраха за №1 в Европа и за №2 в света за миналия век след Пеле и пред Бекенбауер...
- Първият е неоспорим - Пеле три пъти е световен шампион! За мен е страхотно признание, че ме класираха веднага след него и на първо място в Европа.
- Не чувствате ли вина, че на жребия за Шампионската лига допринесохте в една група да се съберат Барселона, Милан, Аякс и Селтик и два от тези отбори трябва да отпаднат?
- Виновен? За какво? Че осигурих тази фантастична за футбола група на шампионите? Съвсем скоро ще ми благодарите, че гледате толкова интересни мачове...
