Страшен късмет извадиха шефовете на Левски със съперник като Сашо Томов. Иначе говорилнята на “Герена” щеше да е съвсем трагикомична. Макар че при всичките му кусури, родният Тони Блеър все пак си има някакво извинение – няма парички човекът, има си голяма уста. Обещанията са без нотариален акт и гласът на Митал идеално пасва в ролята си. За разлика от ЦСКА обаче, в Левски се скъсват да ни убеждават, че думата им тежи, няма криви огледала и едва ли не след година-две шефове, треньори и играчи ще проходят по вода.
Комсомолската идилия напоследък обаче взе да намирисва, даже да вони. “Скандалчето” със Станислав Ангелов, както бе спрегнато в някои удобни медии, отвори доста неудобни въпроси, на които в един момент ще трябва да се отговаря. Опитен макиавелист като Наско Сираков и неговото отроче Станимир Стоилов веднага напипаха ваксата и ни засипаха с тежки присъди с идеологически подтекс, които винаги вършат работа за пред лумпениадата. Пелето бил предател, жена, сребролюбец, морален престъпник и светът щял да му се види тесен от справедливия гняв на институцията. Смях.
Оставяме настрана лицемерния плач за “погазването на клубните ценности” – грях, извършван нееднократно както от Наско, така и от Мъри (още помним пачките на брокерите, снимките с Маджо и свалените гащи пред един “свещен” сектор, както и целуването на емблемата на ЦСКА след гол от същия този човек, за когото сега един друг футболен клуб стои над България). По-страшничкото за “62-ата процента от българите” е, че “скандалчето” с Пелето всъщност стана “синия Босман”. Последиците от този казус може да не предизвикат революция в родния футбол, но ни навеждат на твърде неприятни и дори гротескни въпроси, свързани с така широко прокламирания професионализъм, честност и принципност сред управляващите на “Герена”.
Опитаха да ни замажат очите, че клаузата, освобождаваща Ангелов, всъщност не е точно такава клауза. Каква ли ще да е тя обаче, щом вече цяла седмица на футболиста очевидно изобщо не му пука, плицика си се на морето и гледа сеир. От Енерги пък се смеят и хвърчат от радост, че си имат твърде приличен футболист за 180 хиляди евро. Има две възможни обяснения: на “Леге” никой не си е направил труда да прегледа договора и да предотврати гафа – това бе отречено категорично, но не и достатъчно убедително, и остана съмнението, че някой много сериозен фактор в клуба не си върши работата. Втората версия обаче е смразяваща, но и най-широко дискутирана под сурдинка – някой от баш шефовете е бил наясно какво се случва, но не си е мръднал пръста. Тук е необходимо да припомним немаловажната подробност, че Лъчо Танев дълго време бе най-тясно свързаният с “Герена” импресарио. И тук е абсурдът – точно негов футболист свива най-кофти номера на ръководството в ерата “пост Чорни”. Дотолкова, че засяга “личното его” на собственика и докарва до инфаркт треньора. После и Танев се прави на изненадан. Но ако това е истинското обяснение, излиза, че първият лицензиран от ФИФА български мениджър е абсолютен несъстоятелник, а колегите му от Левски са първи глупаци. Извинявайте за тежките думи, но когато едно футболистче и един лесничейски клуб те изиграват по този балъшки начин, това е присъдата, колкото и да не ви изнася. Иначе всички знаем за какво иде реч. ЦСКА може да го съдят под път и над път, но дори Гарибов не е толкова бос, че да изпусне Велизар Димитров за стотинки.
“Синият Босман” обаче е проблем с доста по-широки проекции в тези горещи дни в Левски. Напълно съм съгласен с колегата Васил Колев, че всъщност Пелето направи огромна услуга на Батков, Сираков и Мъри, тъй като отприщи бента. Направи крачката, за която босовете не искаха и да чуят дали от скъперничество, дали от суеверие да не развалят “приказката”. Едва ли е случайно, че само ден-два след гафа с Ангелов, в Левски започнаха трескаво да пристигат мароканци, бразилци и да хвърлят фишеци с Тристан и Клуйверт. И по този въпрос обаче ръководителите на “Герена” се движат срещу течението. Няма да коментирам сапунената PR-акция с Хаселбанк и себеподобните му, тъй като такъв футболист ще дойде в България само на 43, и то ако е разведен (големият смях обаче падна, когато всички световни медии всъщност направиха яка пропаганда на клубния враг по “погрешка”). Отговорните фактори на шампионите сложиха каруцата пред магарето и сами си набутаха грандиозен автогол по отношение на “крепостната” политика, донесла им изключително сериозни дивиденти в последните години. Сините са на път да се сдобият с талантлива двойка централни защитници от Мароко, но все още не са продали нито Топузаков, нито Томашич. Не случайно според неофициална информация цените на двамата са паднали драстично и може да се прогнозира, че клубът ще бъде ощетен грандиозно при неизбежния трансфер поне на капитана. Сибир, Анадола, вече няма значение – директивата е Топчо да бъде продаден възможно най-скоро. Както и да е, Левски е частен клуб, и никой няма право да държи сметка как се управлява бюджетът. Концептуален е въпросът обаче с какви чувства ще се раздели Топузаков, който за разлика от Стоилов и Сираков наистина е бил лоялен винаги на синята идея.
Всичко това отваря и друга стара рана – вече две години и повече средностатистическият титуляр в Левски всекидневно слуша как едва ли не е звезда от европейски калибър и е орисан да мери сили с най-големите на континента. В същото време обаче на “Герена” не направиха нищо по отношение на вдигането на тавана на заплатите, който в един момент може и да е бил правилен подход, но днес със сигурност не е. И това е големият проблем с Пелето. Дълго време той е чел и слушал как “лигльото” Тиаго Силва взима четири пъти повече от него, голяма част от останалите играчи в червено – по два-три пъти, но същевременно Левски бие ЦСКА, където го хване, игра четвъртфинал в УЕФА и влезе в Шампионската лига. Всеки успех си има цена, но в Левски пропуснаха или просто не искаха да го признаят. Ето защо бъдете сигурни, че “синият Босман” не е само един, просто на Ангелов явно му е писнало. Въпрос на време е и други да пропищят, особено ако шефовете продължат с фишеците тип “Тристан”.
ВИКТОР ИГНАТОВ, "Тема спорт"
