Бившият футболен съдия Костадин Гергинов призна в интервю за "Тема спорт", че докато е бил действащ арбитър е имало отпит да бъде подкупен. Скандалът е още по-голям, тъй като в поръчката участие е взел Борислав Александров, който в момента е шф на Съдийската комисия към БФС.
- Господин Гергинов, бихте ли се върнали към припомнената от Димитър Димитров случка, в която обявявате публично Борислав Александров за посредник в уреждане на мачове?
- Това е абсолютен факт. Александров беше шеф на Съдийската комисия. Звънна ми и ми каза: “Ще ти се обади футболен президент, той иска да се видите и да поговорите”. Случаят с мен не беше прецедент. Същият президент изгони от колата си друг колега, след като са се видели отново чрез съдействието на Борислав Александров. Тези неща ги казах и пред Изпълкома, но никой не им обърна внимание. Мен уж щяха да ме съдят, но знаейки, че са обречени да загубят, се задоволиха само със заплахи за съд. Доколкото се говореше, въпросните футболни шефове строяха вила на Александров по онова време.
- Кой беше споменатият президент и предложи ли ви пари, за да свирите за неговия клуб?
- Беше президентът на Миньор Перник. Опита се да ме купи. Предложи ми някакви смешни пари, пари за хляб и мляко. Аз случайно току-що се бях прибрал от Швейцария и имах в себе си две-три хиляди франка. Извадих ги и му казах: “Ако искаш аз да ти дам да си купиш хляб и мляко”.
- И вие ли поддържате тезата, че старите съдии се отстраняват, защото знаят тъмното минало на своите ръководители?
- Категорично необоснованото изгонване на Димитър Димитров и Момчил Врайков е на лична основа, изпълнение на поръчка. Защо същите хора предлагат примерно Каубоя за международен съдия, а изведнъж той не бил достоен да свири у нас. Но съдийството е субективна дейност – всеки вижда грешки в посока, която му е изгодна. Лошото е, че самите рефери мълчат. Но няма как да е иначе. Виждате какво се случва с тези, които не си държат устата затворена.
- Какво трябва да се направи?
- Планираната смяна на председателя на комисията трябваше да се случи. И Любе Спасов, и който друг да дойде, щеше да е по-добре. Борислав Александров е доказал, че не става. В Съдийската комисия той няма рефер с по-висок ранг. Само Антон Василев уж беше международен съдия. Дадоха му един мач ЦСКА – Левски и той го опропасти. Но положението ще си е такова, докато бащите са председатели, а синовете - бутани нагоре рефери. Още не мога да си обясня защо поканихме в България Мишел Вотро за съдийския семинар, след като ние си имаме достоен лектор – Мартин Александров. Не може да не сте го чували.
- По всичко личи, че ще разберем подробности за него...
- Синът на Борислав Александров Мартин изнасяше лекции на всички родни арбитри за “Правилото на засадата”. Знаете ли как са се чувствали някои водещи български рефери, които са стигнали дотам, че да го питат: “Колко години си съдия, че да ни учиш нас?” А в същото време бившият ни доказан тъчрефер Детелин Баялцалиев говореше за “Вкарването на топката в игра”. Но какво значи доказано име, когато баща ти е председател? Все едно не можеше да покани члена на Изпълкома Иван Леков или вицепрезидента на БФС Стефан Орманджиев за лектори – поне щеше да има респект.
- Вие мислите ли за шефски пост в съдийството?
- Дори имах разговори с ръководството на БФС. Вече съм бил секретар на комисията и бих могъл да се справя. Но дали ще е Любе, дали ще съм аз – не е важно. Важното е да ръководят хора, които искат да работят за съдийството, а не съдийството да работи за тях. Затова и аз поставих условие, че бих се захванал само ако дойдат изцяло нови хора, които да работят за бъдещето на професията. С настоящите не бих се хванал за нищо на света.
НАЙДЕН ТОДОРОВ
