Иво Димов: Още ми горчи, че ме махнаха от “Армията”

- Иво, можем ли да те видим в игра срещу ЦСКА?
- Най-вероятно, но това няма да стане в началото на двубоя по простата причина, че след 35-дневна подготовка точно преди началото на шампионата получих разтежение на лявата подбедрица. Тренирам от пет-шест дни и ще остана резерва. Така е най-правилно, защото през тези години във футбола човек трябва да чувства добре тялото си, за да даде точна индикация на физиологията си и да разбере колко полезен може да бъде. Макар че аз разполагам и с физика, и с още нещо.

- Ще спрат ли соколите устрема на ЦСКА след идването на Стойчо Младенов, а с това и амбицията на червените да настигнат и задминат Левски?
- Соколите не се занимават с чужди дела. Соколите си гледат собствения полет, собствената къща и нейния двор. Ние се борим за утвърждаване. Независимо от факта, че с новия треньор ЦСКА гони Левски по пътя към шампионската титла, ни си преследваме единствено оставането в първа дивизия. Ще направим всичко възможно да не загубим.

- Интересуваш ли се какво става в лагера на червените, през който си минал и ти?
- Естествено. ЦСКА ми е любимият отбор, макар че Спартак ми е на сърцето. Престоят ми на “Армията” остави незабравими спомени за мен независимо от една личност, която ме принуди да напусна. Иначе не съм чул от ръководството на ЦСКА лоша дума за мен, както и аз няма да кажа такава. В предстоящия сблъсък срещу моя приоритетен клуб на футболния връх в България ние - Спартак, ще заложим на колектив и дух. Не веднъж сме показвали, че от червените трудно губим във Варна.

- Споменатата от теб личност се казва Димитър Пенев и ще присъства на предстоящия мач. Имаш ли нагласа да влезеш в игра и да му посветиш гол в армейската врата?
- Не мога да се занимавам с хора, които са история за мен. Доказа се, че за това, което се е случило, аз нямам никаква вина. Ще оставим на свръхестествената сила да реши във времето кой е бил прав и кой крив. Горчилката в мен се запазва и до ден днешен от отношението на някакви фактори от моя престой в ЦСКА. Но това са отминали работи. Аз съм вярващ човек и знам, че рано или късно всичко се подрежда. Не мога да обръщам внимание на неща, които ме правят дребосък в моите собствени очи, защото духовният ми критерий е доста висок.

- Изникват ли понякога над горчилката хубавите спомени от ЦСКА?
- Да, покрай хубавите евродвубои срещу Атлетико Мадрид, Сервет и други силни срещи, но от българското първенство, имах възможността, макар и за малко, да бъда в отбор, в който растяха плеядата големи български футболисти. В момента те са гръбнакът на националния отбор – Митко Бербатов, Стилян, Мартин, Манчев... Беше удоволствие и заради другите момчета – бронзовия медалист от Щатите Кременлиев, големия нападател Бончо Генчев, вездесъщия Георги Йорданов–Ламята, Милен Петков, направил сериозна кариера в Гърция, и така нататък. От колектива просто лоши спомени нямам, въпреки че и някои от момчетата донякъде ме приемаха трудно заради моите по-ексцентрични прояви в характера. В моя живот тъмното се редува и с някои светли моменти, но все пак житейският кръгозор трябва да бъде широкоспектърен, за да приемаме нещата такива, каквито са.

- Скоро ставаш на 36 години, има ли нещо, за което съжаляваш, че не си постигнал във футбола?
- Е, избързваш. До 26 април има време (смее се). А и най-важното е как се усещаш. Както казва народът – щъркелът е бял, ама клюнът му е червен. Определено има неща, за които съжалявам. Най-вече, че не съм изиграл всичките си мачове поради ред причини. Основната е, че в битката си с разни футболни негодяи трябваше да пазя и личното си достойнство. За мен, наред с това да се реализираш в дадена житейска сфера, трябва и да пазиш най-съкровеното нещо у всеки човек – неговото честолюбие, право на израз и свободомислие. Можех да дам много повече, но така ми е било писано. Определено не реализирах голяма част от потенциала си. Когато бях една от най-големите надежди на България, в началото на 90-те години, по ред причини в мен започна да се изразява бунтарството заради конюнктурни отношения, коренно различни от моите виждания. Това ми отне много хубави години, но не съжалявам. След време като ръководител няма да допусна тези грешки, които направих като футболист. Ще бъда помъдрял за футбола и в частност за Спартак. Няма да съжалявам, защото интелигентният човек се сеща за миналото, живее в настоящето, но усилията му са насочени към бъдещето.

- Докога бъдещето ти ще е свързано с практикуване на футбол?
- Не повече от година, максимум година и половина. Зависи как се чувстват краката и изобщо тялото ми. Начинът ми на живот е повече от здравословен. Докато Спартак има нужда от мен, ще участвам в мачове. Но в никакъв случай няма да изпадам в състояние, че хората да съжаляват, че ме виждат как играя, вместо да съжаляват, че не играя. Лека полека ще трябва да се занимавам с организация. Дали ще бъда лице на отбора като главен мениджър, или с техническа власт, трябва да помагам. Досега съм дал много, показал съм лоялност, защитавал съм суверенността на клуба и съм неопетнен човек.

- Има ли положителна промяна с идването на сегашното ръководство на Спартак?
- В нашия клуб наистина цари нов вид управление. То има доста позитивни цели. Основната е Спартак да процъфтява и да бъде житейска база, в която субектите да се изграждат не само като спортисти, но и като съвременни хора.

- Рилски спортист и Родопа ли се очертават изпадащите, освен пътническия влак на Ивайло Дражев?
- Не ме касаят делата на чужди отбори. Ние си гледаме нашите цели и следваме изпълнение достопочтено. Абсолютно съм убеден, че ние ще останем.

- Като за финал, каква е прогнозата ти за мача Спартак Варна – ЦСКА?
- Няма нищо сигурно на тази земя, освен че живеем и умираме.

НАЙДЕН ТОДОРОВ, „ТЕМА СПОРТ”