Ивайло Петров щастлив в ЦСКА

По-добре късно, отколкото никога. Правилото важи с пълна сила за настоящия титулярен вратар на ЦСКА Ивайло Петров. Пифа, както го наричат във футболните среди, трябваше да чака над десет години, за да заиграе отново в голям отбор, след като си тръгна от Левски като юноша. Именно на “Армията” обаче 33-годишният футболист доказва максимата, че за добрия вратар възрастта няма значение.


Иво, имаше ли нужда ЦСКА от паузата в първенството? Еуген Трика каза наскоро, че чувства сериозна умора.
- Знаете, че по време на подготовката аз и останалите вратари тренирахме отделно от групата с нашия наставник. Лично аз съм добре. Във Варна срещу Спартак получих лека контузия, която за щастие вече отшумява.

Как си обясняваш възхода на отбора в последните мачове, който доста хора отдават на треньора Стойчо Младенов?
- Откакто съм в тима, непрекъснато казвам, че като единици сме №1 в България. Като колектив също. Това ни помага много. Стремим се да усъвършенстваме играта си всеки ден и резултатите вече се виждат.

Добре, но къде е ролята на новия наставник?
- За пръв път съм под негово ръководство като футболист. Бях чувал много добри думи за г-н Младенов. Сега се уверих, че хората, които са ми казвали това, са били прави.

Някои от тези хора казват, че при Стойчо Младенов мотивацията е на много високо ниво. В този смисъл какво толкова различно в подхода му успява да ви надъха до такава степен?
- Първо с авторитет. Всички знаем, че той е бил и един от най-добрите футболисти на България. Присъствието му внася респект. Отделно е и голям психолог. Наистина знае как да настрои играчите си.

Значи преди него сте били един вид в депресия?
- Лошите ни резултати, които направиха подновяването на първенството кошмарно за нас, бяха само на психологическа основа. Това е. Сега се отърсихме и вече побеждаваме. Дано продължаваме така и занапред.

Имате ли сили да биете във всеки мач?
- Да. Мисълта за подобна отговорност и изискването от ръководство и публика ЦСКА да е на върха, влиза в главата на всеки още като идва в отбора. Казах ви – погледнете ли състава по постове, трудно ще намерите слабо място.

Навсякъде във футболните среди се говори, че по-добрата организация на Левски носи успехите на сините. С оглед на нея очакваше ли загубата им в Самоков?
- Още след разочароващото равенство с Черно море на “Армията” бях категоричен в интервюта, че те има къде да загубят. Оказах се прав.
След смяната на властта в Борисовата градина започнаха да дават доста смели обещания. Напоследък приказките от ЦСКА спряха, за да тръгнат от Герена с двойна сила. Преди няколко дни Тодор Батков се закани Левски да си върне във вечното дерби на Стойчо Младенов.
- Не обръщам внимание на думи. Още повече на закани. Времето ще покаже кой и за какво е бил прав.

След Левски и ЦСКА настоя за чуждестранен съдия в дербито. Какво е твоето мнение?
- По принцип за съдийството не обичам да говоря. Дано който и да е рефер свири на терена това, което вижда. Иначе за мен няма значение какъв ще е по народност реферът. В конкретния случай обаче имам притеснения реферът да не е от Германия.

Защо?
- Не искам да коментирам повече този въпрос.

От подновяването на сезона обаче се наблюдават доста интересни резултати в първенството ни. Обяснението ти?
- Наистина се забелязва лек старт нагоре като качество. Играе се открит футбол. Личи си по резултатите.

При всички случаи обаче и връщането на публиката по стадионите помага за възхода.
- Категорично. Хората усетиха това, за което ви говоря, и започнаха да идват на мачовете.

В ЦСКА си в непрекъсната конкуренция с още двама вратари.
- Конкуренцията ражда шампионите. Звучи скучно, но действа безотказно. Щом си в ЦСКА, значи си добър. И действително това е истината. Тук всички момчета имат отлични качества.

Играеш силно за ЦСКА, но така и не намираш място в националния отбор. Разочарован ли си?
- Не. Мнението ми е, че в момента в представителния тим на България са двамата най-добри наши вратари. Това е. Затова в националния нямат нужда от мен.

Имаш ли нужда ти обаче от трансфер в чужбина?
- Много трудно бих се съгласил да заиграя зад граница. Сега се чувствам отлично в ЦСКА.

За теб се знае, че си юноша на Левски, но след мач на червените вече пригласяш на агитката, която пък скандира името ти. Знаеш ли, че в Борисовата градина казват за теб, че си станал по цесекар от много потомствени такива?
- Това, че съм юноша на Левски, не е най-важното. Така се стекоха обстоятелствата. С ръка на сърцето ви казвам, че в момента съм най-щастливият човек, защото играя в ЦСКА. А на прекрасната ни публика ще кажа едно голямо благодаря за това, че ме прие в отбора.

Лесно е да се обясни, след като целуваш емблемата на ЦСКА след мач пред сектор Г.
- Тези, които ме познават, знаят, че аз много мразя позьорството. Щом го правя, значи ми идва отвътре.

Иван Ченчев, в-к „Тема Спорт”