Трансферите в Левски са фарс, а пропагандата за дадените 5 милиона евро за нови играчи е толкова престъпно силна, че никой не се сети да спомене какво всъщност представляват тези пари.
Какво стана в Левски? Как така идилията, царяща в най-успешния български клуб през последните 15 години - Левски, само след една загуба се изкриви толкова много, че от първи приятели и съмишленици, футболисти, треньори и ръководители не могат да се понасят. Батков искал оставката на Мъри и Наско, не защото им нямал доверие, а просто за профилактика. Трябвало да се знае кой кара влака. Сираков уж под път и над път обяснява за собственика на Левски, че той е силният човек в клуба, но всъщност не пропуска нито една възможност да демонстрира своето превъзходство. Един път е на лов за лъвове докато Левски играе най-важния си двубой през годината, друг път на мач на Лукойл, точно, когато медиите съзират някакъв опит за преврат в Левски.
И ако това не е война между двамата...
Някой ще каже - напълно нормално. Те не са женени един за друг. Тяхната работа е да покажат, че са професионалисти и Левски е над личните вражди. Е, от време на време има и разногласия. Да, ама не. Разногласията не са на професионална основа, а на чисто лична. Или по-точно в Левски се разиграват някаква вендета, не защото "сините" играят трагично през тази есен (безспорен факт), а просто клубът изкара сериозни финансови средства от евротурнирите през последните две години и те трябва прилежно да се усвоят. Я да се купи нов автобус, нов валяк или пък някакъв мним трансфер на гледан по касетка бразилец, чиято игра е наблюдавана на живо единствено от финансиста Константин Баждеков.
Ако това не е цирк, безхаберие и перфектно изпълнена схема за "усвояване на средства", здраве му кажи. Като косвено доказателство на тези твърдения ще приложим няколко факта. Днес Батков спомена, че тримата бразилци Зе Соарес, Жоазиньо и Жеан Карлош са излезли на клуба 3,5 милиона евро.
С онези 1,5 милиона евро, които уж Левски е платил без комисионни за Бензукан и Рабе, сумата набъбва на 5 милиона евро.
Колосални средства за футболна България. И всичко това за изключително спорни футболисти, от които само Рабе е що годе на някакво добро ниво. Всичко обаче така се извъртя, че все едно Левски прави удар след удар с новопривлечените.
Ето какво е удар. Така бленуваният уникален плеймейкър, който е толкова нужен на Левски всъщност се оказа, че струва 4,2 милиона евро. Толкова са платили ЦСКА Москва за Даниел Карвальо. Щом Левски може да извади 5 милиона евро за някакви доста спорни футболисти, значи може да се бръкне и за Карвальо. Само, че странно защо, не го направи. Примерите не свършват дотук. Взетият от Бразилия в ЦСКА Москва 20-годишен Жо, бе купен от руснаците за 5 милиона (той вкара за 12 мача, 13 гола при пристигането си).
Диего премина от Порто във Вердер за 6 милиона.
23-годишният таран на същия германски тим Уго Алмейда, който не спира да бележи, излезе на германците 3,5 милиона евро.
Ето това са успешни трансфери, осъществени със сходни на вложените от Левски пари. Само, че разликата в моментната цена на трансферните удари на сините и тези на споменатите клубове е голяма. Успешните им удари в момента струват по над 10 милиона, а тези на Левски трудно ще си върнат дори похарчените средства. Не е ли твърде странно разбирането на българския шампион за безгрешна трансферна политика?
Защо и Левски не работи по този начин ако действително се дават такива пари за нови попълнения? Явно не иска. Целите са много по-различни и идилията е до време.
Скарат ли се силните хора - безскрупулните битки са налице. Но поне да бяха оставили истинските заслужили евробойци на спокойствие, но не.
Специалист като Станимир Стоилов бе най-нагло използван за разчистване на сметки.
Същото се отнася и за играчите, част от които вече не били левскари, обществеността започна да се залъгва с някаква наложителна чистка и постепенно запалянковците се нахвърлиха върху доскорошните си любимци Йовов, Телкийски и Бардон, които съсипали всичко.
Ако Левски работеше по европейски и прозрачно както твърдят в клуба, сините началници нямаше да допуснат това. Циркаджийските изпълнения нямаше да се състоят, а треньор и футболисти действително, а не лицемерно, щяха да получат нужното уважение. Защото именно тези хора, а не Батков или Сираков, докараха в клуба около 10 милиона евро и по 40 000 фенове на стадиона.
Именно поради това Мъри и футболистите поне от куртоазия не трябваше да бъдат набърквани в задкулисните игри на големите.
Какво му пречеше на Батков да излезе с официално изявление и да обясни мотивите си за уволнението на Стоилов. Да каже, разделяме се със Стоилов защото: „Похарчехме 5 милиона евро за футболисти, но Левски няма напредък в играта.
Мъри играе страхливо срещу ЦСКА и до сега нито веднъж не е сгазил своя противник.
Страх го е да налага младите, а това не е политиката на клуба".
Ще го направи, но май се чувства гузен спрямо специалиста и не може. Предпочита с мъгляво телефонно обаждане.
Покровителят на Стоилов, Наско Сираков, се покри за няколко дни и уж силният човек в клуба остави пред пресата да се пържи само треньора.
Така без да иска Мъри бе използван от големите и от треньор №1 се превърна в някакъв „парцал", който могат да го изхвърлят след всяко събуждане на криво. Днес съм сърдит, чакай да изгоня Мъри. Аз пък съм направил „План 2007", а Батков е архитектът на „План 2009". Изведнъж много мозъци се навъдиха в Левски.
А Мъри какво е направил?
Или думите на отговорните фактори бяха нагледна демонстрация на това кой има право да си разиграва коня и кой с кого трябва да се съобразява. Ами постиженията на треньора къде отидоха. Разбрахме, че той е великолепен наставник, но успехът, наречен „План 2007" е постигнат от друг. Мъри просто е бил на правилното място в правилното време, но с него и без него успехът е бил гарантиран. За това Стоилов ще е в Левски до живот, но само когато няма сърдити босове.
Егати професионалното управление.
В крайна сметка се оказа, че с всичките му недостатъци (като този, че след всяка загуба се оправдава с играчите и намеква за чистки и нов модел на работа) Станимир Стоилов е най-стойностният човек в синия клуб. Единствено той постъпи като истински професионалист в деликатната ситуация с оставките. Не се направи на сърдит на всички, а напротив. Осъзнал какво е Левски за България, той не се скри като мишка в дупката си, а се опита пред медиите да обясни налудничавата ситуация. Не отказа интервю дори на най-големите си критици, въпреки грозящата го опасност да настъпи някои от началниците по мазола...
Колаж: КАМЕН ДАМЯНОВ
