Илиян Стоянов снощи беше на гости на свой съотборник в ДЖЕФ Юнайтед. “Тема Спорт” откъсна за кратко Коловати от японската действителност, за да го върне към националния отбор, от който се отказа заради Христо Стоичков.

Илияне, първо как прие новината за напускането на Стоичков?
-Съвсем нормално, той трябваше да си тръгне по-рано. Още след квалификациите за световно първенство му беше изтекло времето. Периодът до мача с Албания и до оставката му се превърна в загубено време, както сигурно за него, така и за момчетата.

Как гледаше на отбора докато властваше предишния селекционер?
-Като фен. Беше ми много болно, особено последния мач, в който не можахме да бием Албания. Според мен сега ще настъпят положителни промени в националния отбор.


Предполагам и ти си научил, че в двата мача с Беларус ще ни води Станимир Стоилов? Това добре ли е?
-Да, разбрах от Интернет. Мъри показва, че е най-добрият български треньор в момента и е съвсем нормално да му гласуват доверие.


Според теб трябва ли той да остане и след въпросните две квалификации?
-Първо, на него ще му е адски трудно да е треньор и на Левски, и на националния отбор. Като селекционер трябва да ходиш на мачове, да гледаш футболисти, да видиш всеки в какво състояние е...Мисля, че Мъри няма да може да се справи с двете длъжности едновременно.


Може ли поне за два мача да поработиш пак с Мъри, би ли се върнал в националния?
-Чесно да ти кажа, не съм мисли въобще по този въпрос. Има време.


Но предпоставките за завръщане вече са различни?
-Определено е така, съвсем различно е.


Ако се замислиш на прима виста, че получаваш обаждане от временния селекционер, има ли място за отказване?
-Пак ти казвам, че не знам как ще реагирам. Нещата в ДЖЕФ Юнайтед не вървят добре и в момента съм съсредоточен изцяло за представянето ми в клубния отбор. Година и половина съм аут от националния и наистина въобще не съм мислил.


За какво съжаляваш най-много през периода на отсъствието ти от А отбора?
-Най-много ме е яд, че имахме страхотно поколение и вместо то да играе на световно първенство, а сега и на европейско, за две години загуби шансове и за двата форума. А леко, полеко годинките си вървят. Не мога да кажа, че поколението е към края на силите си, но тези две години се пропиляха на вятъра. Имахме добър отбор и добър колектив. Разполагаме с уникални футболисти, които играят в Европа – и Бербата, и Мартин, и Стилян, и Мариян, и Кишишев, да не изброявам и други. С тези имена не би било трудно да стигне до световно и европейско. Просто нямаше човек, който да подреди отбора и да избере правилната тактика. Предполагам доста хора са гледали мача с Албания. Знаем, че албанците играят с един нападател, а ние излизаме с някаква схема с четирима защитника. Защо? Да им пазим суперсилния нападател ли? Вместо да излезем със схема 3-4-3, да ги атакуваме постоянно с трима-четирима, да ги пресираме и да ги убием за 15-20 минути, през които да им вкараме два-три гола, видяхте как изглеждахме. Това са неща, които явно и обикновеният запалянко вижда. Не знам от какво може да ни е страх от Албания. През годините на Стоичков се допускаха доста грешки. Най-много ме боли, че уникалните играчи с уникалните характери се сринаха.


Какви са шансовете ни за европейско с Мъри и с евентуаленнегов наследник, който да довърши цикъла?
-Вече който и да дойде ще е трудно да се класираме. Шансовете не са големи. Съгласен съм, че ги има, но на теория. Надявам се да направим нещо, но реалностите са други. Вариантът пред Мъри, ако остане, е да вика млади футболисти, и то само български. Поне да влязат някои свежи момчета от младежите и да са готови за следващите квалификации.


Ще се спаси ли ДЖЕФ от изпадане след лошия старт?
-Очаквам го. Все пак досега са минали само шест кръга, но знаете – като не тръгнеш добре, после по-трудно набираш скорост. Сега не сме, както трябва, но предполагам, че нещата ще се оправят. Иначе аз съм жив и здрав, играя всеки мач. Ама ситуацията в ДЖЕФ в момента е като в националния при Стоичков.

Найден Тодоров, в-к „Тема Спорт”