На пръв поглед статистиката показва, че България има почти стопроцентов актив срещу тъй наречените футболни джуджета. Малта, Сан Марино, Андора и днешният ни съперник Люксембург са спечелили едва една точка от 21 мача срещу нас - заслуга на треньорския гений на Христо Стоичков. Въпреки положителната тенденция обаче наглед непретенциозните съперници доста често са ни озорвали, особено в последното десетилетие. До средата на 90-те години на миналия век държавният ни тим бе безапелационен; след това обаче - дали заради подценяване, или занижена класа - нашите се мъчат, а резултатността им спада драстично.

Перфектният пример за прогнозата, че и довечера може би ще треперим, дойде през миналия октомври. Тогава рядко красив гол на централния защитник Александър Тунчев ни донесе изстрадан (и не особено заслужен) успех при визитата във Великото херцогство - там, където и четвъртите в света за малко да се препънат преди 11 години. Последните ни две домакинства срещу аутсайдери също не бяха никак лесни - въпреки изключително стойностните победи срещу Белгия и Хърватска, възпитаниците на Пламен Марков едва издрапаха до 2:1 срещу Андора на "Васил Левски"; в следващия квалификационен цикъл пък публиката на националния стадион онемя, когато пас на Джилио бе засечен от Мифсуд и Малта ни поведе. Въпреки че крайното 4:1 звучи убедително, странната офанзивна формация на Стоичков въобще не впечатли с натиск и разлика в класите.

Още по-тревожен изглежда фактът, че напоследък България се запушва в наглед лесни двубои. Тогава, когато представителният тим трябва да трупа самочувствие с резултатни победи, нападателите забравят да вкарват. Показателна е статистиката, според която за десет години националите едва на два пъти са успявали да отбележат четири попадения в официални мачове - в горепосочения случай с Малта и при 4:3 над Северна Ирландия под ръководството на Стойчо Младенов. Дори в приятелските срещи Бербатов и компания са неубедителни, като изключим 6:2 срещу Грузия преди две лета.

Стоимен Фингаров, "Тема Спорт"