Ясно е, че зорът за титлата от страна на Левски е продиктуван не толкова от самото отличие, колкото от възможността за нова атака на Шампионската лига. Затова и ни заболяха ушите да слушаме как сините нямат равни в България, А група е отесняла, а Баждеков ден след ден се поти да праща покани за контроли на съперници от региона и ареала. На “Герена” са твърдо убедени, че нищо не може да ги спре. Хубаво, в това има доста резон при сегашната ситуация, но има и две неща, които очевидно не са домислени.
Първото, за което неясно защо никой дума не обелва, е свързано с похвалните амбиции на Левски пак да влезе в групите на богатия турнир. Поне за Наско Сираков е известен интереса му към европейските първенства, на които често залага. И би трябвало вече да е наясно, че шансовете на Мъри и компания да бъдат поставени в третия квалификационен кръг, както бе миналото лято, са между 5 и 10 процента. А както е тръгнало, още до края на март съвсем ще се стопят. Безпристрастен факт, от който не само Сираков, а и всички на “Герена” би трябвало сериозно да се вълнуват или най-малкото да са запознати с него. Защото мачове с Реал Мадрид, Валенсия, Милан или Ливърпул ще са доста по-различни от тези с Киево (както стана ясно от “историческия” дебют през есента). Съответно европриказката в най-добрия случай ще се пренесе в Купата на УЕФА, което не би трябвало да е цел на евроЛевски. А дори и да е такава, далеч по-целесъобразно е сега сините да ни спестят високомерието си, защото след няколко месеца падането ще е от високо.
Казаното дотук напълно обезсмисля грандоманията, лъхаща от “Герена”, защото се оказва, че този сезон титлата няма да донесе по-различни активи за шампиона от тези за тима, завършил на трето място. Т.е. ще се играе за титлата заради самата нея, както си беше в годините на прехода. Логично стигаме и до точка втора, а именно – мотивацията на сините в борбата за първото място и свързаната с нея промяна в ЦСКА в психологически аспект.
Вече стана дума, че в Левски се правят, че други не съществуват и това не може да не рефлектира върху отбора. Прекомерното самочувствие (макар и подплатено с добър отбор) става опасен шаблон, който лесно може да обърне каруцата. Всъщност това е основният мотив за възраждането на червените надежди и не толкова формалната треньорска рокада, макар и рязко променила настроението на “Армията”. Шестте точки пасив и управленският хаос в Борисовата градина правят от ЦСКА аутсайдер, но докато Стойчо Младенов очевидно може да се справи (поне временно) с мотивацията на футболистите си, не е ясно как Мъри ще го постигне. Няма да е изненада, ако се окаже, че лесната програма е нож с две остриета – до 7 април сините няма да са изиграли нито един завързан мач (а половината им титуляри ще мислят за националния тим цели десет дни), съответно няма да имат точна представа докъде са я докарали. Докато от началото на март ЦСКА живее на ръба и мачът с Литекс показа, че червените вече напипват формулата да оцеляват. Безкрайните проблеми постепенно каляват отбора, а смелото мислене на Младенов може и да доведе до неочакван обрат в шампионата.
Разбира се, това е теоритична постановка, но примерът с Литекс трябва да е настолен за Левски. В неделя ловешкият тим показа, че сладките апологети, вдигащи до небесата твърде постна селекция дори за средняшки тим, са направили мечешка услуга на Люпко. Толкова беззъб Литекс, който освен с грубости, с друго няма да се запомни, не бяхме виждали отдавна, а Левски твърде лесно може да залитне в същата посока на базата на самоцелното величаене.
ВИКТОР ИГНАТОВ за "Тема спорт"
