05:22 ч. 18.02.2008
Неочакваният трансфер на Евгени Йорданов в ЦСКА бе напът да подпали война между червените и Вихрен. В крайна сметка двете ръководства се разбраха и нападателят ще играе на Армията за трети път в своята кариера.
- Евгени, как се чувствате като ябълката на раздора между ЦСКА и Вихрен?
- Всичко стана много неочаквано. С треньора на Вихрен Филип Филипов имах договорка, че ако не си намеря отбор в чужбина, ще остана до края на сезона. Отидох в Кипър, тренирах три дни. После се обади Стойчо Младенов и каза, че би искал да се върна в ЦСКА. Говорих с Филипов. Той искаше да остана във Вихрен, но мисля, че ме разбра. Каза, че на мое място би постъпил по същия начин. Всеки иска да играе в ЦСКА.
- Значи се върнахте заради името, а не заради по-добри финансови условия?
- Съгласих се веднага, без изобщо да е говорено за някакви пари. Не съм мислил изобщо дали да се връщам. Поканата от ЦСКА е достатъчна.
- Подписахте ли вече договор с ЦСКА и за колко години?
- Все още не, но се надявам, че това ще стане до дни. Вероятно ще подпиша за година и половина.
- Защо напуснахте Марек?
- Прецених, че във Вихрен условията са по-добри. Не само финансово, но и като база.
- Помните ли пролетта на 2005 г.?
- Тогава станах шампион с ЦСКА, надявам се това да стане поне още веднъж.
- Тогава имахте сериозен здравословен проблем, но въпреки това трябваше да играете. Не се ли притеснявахте, че нещата може да се усложнят?
- Болките бяха в слабините, но не се чувствам като герой. Просто ми плащат да съм на терена. Докторът ме увери, че по-лошо не може да стане. Играех, докато болката стане нетърпима и ме сменяха. Точно преди последния мач ме оперираха от херния.
- И заминахте за Русия.
- Да. Там също изпитвах болки, защото не бях възстановен напълно.
- Престоят ви в Амкар обаче бе неуспешен, защо?
- Не получих достатъчно шанс. Поне аз така виждам нещата. Може пък и да не съм се представил на ниво. Не съжалявам обаче за престоя в Амкар, защото се обогатих като човек. Създадох и много приятелства.
- С какво не успяхте да свикнете в Русия?
- Най-неприятни бяха постоянните полети със самолет и студът.
- Имахте и неприятен инцидент.
- Да, откраднаха ми телефона в съблекалнята. Тогава тренирах с дубъла.
- Спокойни място ли е Перм?
- Същото е като в София.
- Кое е най-любопитното място, където сте играли в Русия?
- Играхме за купата в една военна база. Съперник ни бе Ангуща от Ингушетия. Имаше дори танкове.
- А на трибуните само военни.
- Да, феновете бяха малко, но въоръжени с калашници. По пътя пък на всеки 100 метра имаше войници.
- Вярно ли е, че дори малките отбори в Русия са приказно богати?
- Истина е, че всички клубове там разполагат с много пари. Не може и да става сравнение с нашите отбори.
- Да се върнем на ЦСКА, постоянните информации, че клубът има финансови проблеми не ви ли притеснява?
- Не, навсякъде има забавяне на заплатите. Поддържал съм отношения с част от момчетата в отбора. Не съм ги чул да се оплакват.
- Шампион ли е вече ЦСКА?
- Не бива да слагаме каруцата пред коня. Нека изиграем оставащите 15 мача на ниво. Сега мога да кажа само, че шансовете са много големи.
- Накрая, как се виждате в конкуренция с Неи?
- Моята задача е да тренирам. Кой ще играе и кога, ще прецени Стойчо Младенов. Важното е, когато разчитат на теб да се представяш на ниво.
Момчил Лельов, "7 дни спорт"
