Да, именно това направи Христо Стоичков – тръгна си, но не както многото „доброжелатели” се молеха да го направи - с подрязани крилца, а напротив - с високо вдигната глава!

Направи го отново като победител, за какъвто всъщност е роден! Макар и вече бивш селекционер на българския национален отбор (колко сладко звучи в ушите на мнозина), той никога няма да бъде „бивша” част от историята на България. Това просто няма как да се случи, защото именно той написа голяма част от тази история! Стоичков остави своите брилянтни отпечатъци по света и накара хората да чуят за малка България още когато европейците се чудеха къде точно на картата се намира България – дали в Русия или по-скоро в бивша Югославия! Да и тогава всички ние бяхме горди от това, че сме българи и че има такива като Стоичков, които карат кожата ни да настръхва и очите ни да се пълнят със сълзи...бяхме...а днес защо не сме? Та това е същият този човек, чието име произнасяхме с гордост и с пламък в очите, същият този безпардонен, избухлив и своенравен Христо Стоичков? Нима тогава не беше такъв? Беше, но тогава псувните от неговата уста и безкрайните му препирни със съдии, треньори, футболисти и с кой ли още не за нас бяха просто запазената марка на Стоичков! „Да, казвахме с усмивка, той просто си е такъв”.

Днес обаче тази марка вече не е на мода. Позагърбихме тези времена и започнахме да правим това, което ни се отдава най-лесно – започнахме да плюем! Типично по нашенски, плюхме, плюхме та чак се забравихме. Забравихме най-важното, забравихме, че сме хора, забравихме човешкото в себе си! Бяхме готови да „разкъсаме” един гениален футболист. Да, Стоичков се провали в ролята си треньор, не успя да бъде гениален и от другата страна на бариерата. Може би, защото не беше готов или просто защото съдбата не му беше отредила да стане голям треньор! Това обаче не е най-важното, най-важното е че той не се провали в главната си роля – тази да бъде човек! Тръгна си достойно, тръгна си като голям човек! Макар и малко късно той призна своя неуспех и намери сили и доблест да каже край, аз не успях, нека опита някой друг! Боли, но е достойно!

Недостойно е да се радваш на безславния му край и да се молиш за още по-безславното му завръщане от Испания! Ето това е недостойно, защото няма по-голям провал от това да не успееш да изпълниш призванието си в живота, а именно - на всяка цена, колкото и висока да е тя да бъдеш Човек и да постъпваш достойно! Стоичков го изпълни, да се замислят останалите!

НЕЛИ ГЛАВЧЕВА