Без да се опитваме да бъдем крайно приповдигнати в думите си за националния ни отбор, победата над Словения с 3:0 снощи стана повод за много футболна радост, за която се надяваме, че ще остане в сърцата ни още дълго време. Поглеждайки реално на двубоя и оставайки верни на познатата критична нотка обаче, няма как да не изведем отново на преден план онези игрови елементи от мача, които ни накараха с чисто сърце да се ядосаме като истински фенове.

""

Без съмнение, с началото на двубоя, както и през цялото му първо полувреме се забеляза, че националите ни явно са осъзнали колко полезна може да бъде добрата игра по фланговете и може би точно затова чрез Благой Георгиев и Мартин Петров, нашите съумяха да подскажат, че в този мач има да се случват много неща.

На пръв поглед спокойствието и равновесието правеха похвално впечатление в действията на тима ни, което все пак подчерта, че българите ще бъдат тези, които доста по-често ще се осмеляват на терена и ще се възползват от противниковите грешки. Но нещо като че ли не достигаше. Дали заради по-скоро хаотичното присъствие на Валери Божинов в и без това наситеното с посредственост наказателно поле на словенците, или заради невъзможността на споменатият вече таран да търси топката малко по-назад, първото полувреме на мача действително постепенно оставяше полюсни настроения в редиците на тима, които така или иначе трудно можеха да бъдат превъзмогнати до неговия край.

""

Като към това се прибавеше и все по-доловимата безидейност, или по-скоро ограниченост в нападателните ни действия, то наистина след първите 45 минути можехме да заключим, че България твърде нелепо пренебрегна моментът на изненадата в офанзивните си деяния, който беше така необходим за отстраняването на несъвършената структура на родните атаки.

Но футболът е футбол, за да бъде непредвидим. Второто полувреме на срещата започна изключително динамично, което стана повод за наличето на елемент на положително напрежение в мача. Това, което го промени цялостно обаче беше голът на Валери Божинов. Промени го по отношение на факта, че нападателя на Ювентус доказа едно изключително важно нещо за себе си, а именно - че се е научил да се превръща в точния човек на точното място, въпреки че цялостното му поведение на терена срещу Словения бе по-близко до меланхолията, отколкото до зрелището.

""

С този свой гол Божинов загатна, че му остава съвсем малко, за да се превърне в завършен офанзивен футболист с вълнуващи качества, които правят впечатление тогава, когато е необходимо. Подвластен на емоцията, но все пак съспедоточен, Божинов разбра колко важен може да бъде той за отбора и как благодарение само на едно професионално докосване (може би заучено от Алекс дел Пиеро) може да поставя началото на трезво и методично представяне на тима, за който се състезава...бил той Ювентус или този на България. Или казано другояче - поведен от младия си нападател, срещу Словения националният ни тим осъзна, че нито за миг не трябва да губи вяра в себе си, не само защото очевидно не е забравил как се печелят мачове и та само за 45 минути, но и поради факта, че в състава си има футболисти като Мартин Петров и Валери Божинов, които са в състояние да се допълват взаимно и по този начин да възраждат радостта на националния стадион.

А до края на мача, след трите отбелязани гола, станахме свидетели на всеобщо въжделение, инспирирано от еуфорията по трибуните и от спиращите дъха отигравания на Мартин Петров през целия двубой. Вече беше настъпило времето за величие, времето на България, която успя да се промени в името на успеха. А за бъдещето вече ще мислим с усмивка...

Снимки: Reuters, AP

МАРИЯ ДИМИТРОВА