Добрият, модерен и печеливш футбол, който България игра в Минск (дори да приемем, че Беларус не е точният критерий), отвори изключително сериозен казус пред футболната ни централа. Проблемът със селекционерския пост придоби нови проекции, свързани с евентуалното оставане на Станимир Стоилов за постоянен треньор на трикольорите. До втори юни всичко бе ясно – Мъри е пожарен вариант и при никакви условия това нямаше да се промени. Очевадната революция, която хасковският спец реализира за има-няма една седмица в облика и настрoението на отбора обаче, е на път да размести пластовете в морално и конюнктурно отношение. Първите индикации за промяна дойдоха от реплика на вицепрезидента на БФС Йордан Лечков, че Мъри може да остане за постоянно начело на България. Доста от футболистите също застъпиха мнението, че Стоилов е безалтернативен към днешна дата. От своя страна и обществените настроения бият в тази посока и това създава предпоставки за заключението, че на Борислав Михайлов и неговият Изпълком предстои да вземат най-важното решение, откакто поеха футболната власт. В клубното лоно на Мъри – Левски, пък ще е не по-малко интересно. Битката “за” и “против” оставането на Стоилов тепърва започва и тя ще се води на всички фронтове. Интересно е, че най-горещо ще е в главата на самия треньор, който е поставен пред сложен психологически ребус. От една страна, той не иска по никакъв начин да нарушава удобното и печелившо статукво, което е постигнал в Левски, и това е напълно разбираемо. Мъри обаче със сигурност е започнал да усеща, че в един момент клубът ще му отеснее, а никой не е пророк, за да каже точно кога ще се случи това. В момента Стоилов е наясно, че възможностите му са изключително големи и шансът да разкрие таланта си в целия му блясък е зад граница или в националния тим. Естествено, селекционерският пост няма да му избяга и след две, три или пет години, но не е ясно тогава как ще стоят нещата. Цикличността във футбола е закон и Левски рано или късно ще се сблъска с тежки моменти, от които Стоилов няма да може да избяга. За самия треньор дилемата ще става все по-тежка, особено при нов категоричен успех над Беларус.
Естествено, ключова роля в раздаването на картите заемат Наско Сираков и Тодор Батков, които единствени разполагат с правомощията и най-вече влиянието да накарат Стоилов да се нагърби с отговорността да завърши квалификационния цикъл. Разбира се, те трябва да се третират като опозиционери на идеята, тъй като оставането на Мъри ярко контрастира с клубните интереси на шампионите. От събота обаче за шефовете на Левски нещата не са толкова прости. Всеки трезвомислещ човек е наясно, че към този момент Стоилов е идеалният вариант и може би единственият треньор, способен бързо да ликвидира пораженията от ерата “Стоичков” и да ни класира за европейското. Ето защо категоричният отказ от “Леге” да се подчинят на националния интерес може да навлече големи морални негативи на Батков и Сираков, и то в момент, в който Левски категорично си е изградил репутацията на водещия посланик на клубния ни футбол. На кантара вече са и евентуалните изгоди, които вървят ръка до ръка с пасивите. Ако Стоилов успее да класира България за финалите в Австрия и Швейцария, положителният ефект за ръководството на Левски ще е изключителен и дългосрочен. Сегашното управление и статуквото в БФС ще се бетонират, което е голяма цел на Сираков и ко.
В този аспект новината от Минск бе, че казусът “Мъри” съвсем не е конюнктурен – оказа се, че Стоилов с лекота може да съвместява работата в Левски с тази в националния. Логично стигаме до същината на проблема – а именно: доколко морално и оправдано би било сливането на треньора на Левски с представителния отбор. Световната практика е доказала, че това е недопустимо, защото във всяка секунда и минута ще съществуват опозиционни настроения. У нас няма да е различно, а евентуално класиране за европейското само ще забави, но няма да отмени атаката по линията Левски-ЦСКА. Въпросът е дали БФС ще се реши да рискува и да тръгне с главата напред зад фасадата “национален интерес”, или да остави Стоилов на мира и на практика да зачеркне квалификационния цикъл.
По този казус разцеплението на “Иван Асен” 26 вече е факт. От едната страна на барикадата са Михайлов, Лечков и недотам ангажираните със сините интереси членове на Изпълкома. От другата са Сираков и тесните му “съпартийци”, които засега твърдо отказват да приемат варианта “Мъри – постоянен селекционер”, камо ли без това да е прикрепено към “треньор на Левски”. Утрешната среща с Беларус вероятно ще изостри настроенията още повече и нищо чудно да се стигне до открита престрелка. Още по-логично е обаче в един момент всички погледи да бъдат насочени към Тодор Батков.
А, както вече всички разбрахме, адвокатът винаги е склонен на изненади...
Екип на “Тема Спорт”
