
След осмия си сезон в турската Суперлига Александър Александров вече е готов за ново предизвикателство. Офанзивният халф се върна в България за лятната си почивка и очаква трансферни предложения. Бившият футболист на Левски коментира събитията в синия клуб, националния отбор и амбициите си през идната кампания.
Доволен ли си от изминалия сезон?
- Бих коментирал само втория полусезон след трансфера ми в Анкарагюджю. Отборът имаше една цел - да запази мястото си в елита. Така че съм доволен, че изпълнихме задачата. Що се отнася до мен, съжалявам, че не играх много.
Сега какво ти предстои?
- Договорът ми с Анкарагюджю изтече, както и на другия българин в тима - Ивайло Петков. И двамата сме свободни агенти и очакваме предложения.
Имаш ли желание да останеш в Турция?
- От дълги години съм тук, вече съм напълно наясно с обстановката и съм готов да продължа в Суперлигата. Никога не съм имал проблеми с разликите в религията и традициите, а и плащат добре. Дори тимовете от втората половина на таблицата гарантират изгодни доходи. Държавата се грижи за спорта, а и са много по-стабилни икономически в сравнение с България. Не всеки може да си позволи да привлече футболисти като Роберто Карлуш. В никакъв случай обаче не съм категоричен, че няма да сменя страната. Мениджърът ми Лъчезар Танев ми търси отбор навсякъде. Казал съм му, че нямам претенции. Мога да играя и във втородивизионен тим.
България стои ли на дневен ред в плановете ти?
- Трудно бих се завърнал, но не мога да го отхвърля категорично. Съмнявам се обаче, че ще бъда финансово задоволен.
Евентуално място на Левски в Шампионската лига следващия сезон би ли те примамило за завръщане при сините?
- Не, дори не мисля за такъв вариант. Не бих се изкушил само заради турнира. Това вече не е сред приоритетите ми. Искам да си намеря тим, в който да ми е спокойно и ще съм доволен от заплащането.
Следиш ли изобщо ситуацията в българския футбол?
- По-скоро не. Рядко гледам мачове от А група и научавам новините само от интернет, но не съм много наясно със ситуацията. Разбира се, радвам се, че най-после имахме отбор в Шампионската лига, независимо че много хора подценяват този успех. Няма никакво значение как се е стигнало до влизането в групите, важното е, че вече е факт. После просто не им провървя.
Ако тази година Левски повтори постижението, Станимир Стоилов може ли да съвмести работата си в клуба с евентуален пост като селекционер на България?
- Само той може да отговори на този въпрос, но аз съм категоричен, че именно това е правилният човек за националния отбор. Засега отказва, но на представителния ни тим му трябва млад специалист, независимо дали ще бъде Мъри, Балъков или някой друг от това поколение. Футболът се променя, нещата се модернизират и според мен млад треньор е по-удачен вариант от някой като Димитър Пенев например.
Имаш ли надежда отново да облечеш националната фланелка?
- Не, за мен селекцията е затворена страница. Отдавна съм се отписал, но все още ми е мъчно за събитията в отбора. Преди време го казах и сега го повтарям - чужденците нямат място в българския представителен отбор. Наблюдавах двубоите с Беларус и според мен и Лусио Вагнер, и Томашич са прекалено слаби. В другите страни тази практика също се налага, но там чужденците са най-добрите в съответните първенства. Докато в нашия случай те по никакъв начин не вдигат класата, така че участието им е безсмислено.
Милена Караниколова, в-к „Тема Спорт”

