- Здравейте, Бихте ли се представили накратко за тези, които не ви познават?
- Казвам се Абдеррахман Кабус, на 24 години съм и играя в ЦСКА (София). Стартирах кариерата си от Ланс, после преминах в Сошо, а известно време прекарах и в Швеция. Избрал съм трудния път, за да се утвърдя в ъв футбола - смених няколко държави, всеки път трябваше да се адаптирам на новото място, но не се оплаквам.
- Какви спомени имате от всеки от клубовете, в които сте играл?
- От Ланс няма много за разкаване, но в Сошо претърпях голямо разочарование, защото трябваше да подпиша професионален договор, а клубът в последния момент се отметна и не ми предложи такъв. Беше ми наистина тежко.
- Как успяхте да се приспособите в толкова различни страни като Швеция и България - не само към футбола, но и към начина на живот в тях?
- Където и да отида, аз знам, че съм там, за да играя футбол. От 16-годишен съм свикнал да съм самостоятелен и се справям. Рабира се, в началото е трудно, но постепенно човек се приспособява. Много ми помага това, че съм семеен. Без жена ми и детето несъмнено щях да се чувствам по-зле.
- Какви са личните ви цели и тези на отбора през настоящия сезон?
- ЦСКА винаги се стреми да спечели титлата и да се представя силно в евротурнирите. Личната ми амбиция е да играя силно и да привлека интереса на френски клубове. Искам да премина в отбор от Лига 1.
- Какво е нивото на българското първенство?
- Допреди няколко години в шампионата е имало само 4-5 стойностни отбора, всичко останало е било пълнеж. Сега, уверявам ви, не е лесно да победиш дори и последния в класирането.
- Кои са най-големите отбори в България?
- ЦСКА е номер 1, останалите са Левски, Локомотив (София)... Като цяло има 5-6 отбора, които се открояват като класа.
- Можете ли да сравните футбола в България с този във Франция и Швеция?
- В Швеция се залага основно на физиката, подобно на Англия. В България се играе повече с топката, играчите се движат и търсят удобни позиции. Футболът тук е сравнително близък със стила във Франция.
- Какви качества са нужни, за да се наложиш в големия футбол?
- Необходим е преди всичко труд - и на тренировки, и по време на мачовете. Да изпотиш фланелката, да гониш всяка топка - това значи, че даваш най-доброто от себе си. Никога не трябва да се примиряваш с постигнатото, а да си поставяш все по-високи цели. Когато около теб има футболисти на по 32-33 години, трябва да се учиш от тях, да използваш опита им.
- Наскоро бяхте викнат в националния отбор на Мароко, очаквахте ли го?
- Всеки футболист си мечтае за този момент. За мен ще е истинска чест да играя за страната си.
- Според информациите в медиите Тулуза ви следи и има желание да ви привлече? Бихте ли споделили нещо повече по въпроса?
- От известно време ме наблюдават няколко силни отбора, но за момента мога да кажа само това...
- Възможно ли е да преминете в друг клуб още през зимата?
- Разбира се, стига офертата да удовлетворява ЦСКА.
- Френското първенство ли е голямата ви мечта?
- Не ми е фикс идея, защото в България се чувствам страхотно и нямам никакви проблеми. Но когато дойде някакво предложение, трябва да му обърнеш внимание, да се запознаеш с него. Факт е, че предпочитам да се развивам във Франция, защото там съм роден, там е семейството ми...
- Има ли конкретен отбор, в който искате да отидете?
- Не.
- С кой футболист ще ви достави най-голямо удоволствие да играете заедно?
- Определено Зинедин Зидан, нищо, че той вече се отказа. От магьосник като него за 5 минути можеш да научиш толкова, колкото иначе и за година няма да успееш.
- Вие сте още млад, но как се виждате след 10 години?
- Не знам (смее се). След 10 години ще разберем.
ВЪПРОСИ НА ЧИТАТЕЛИТЕ:
- Защо избрахте точно България?
- Защото ЦСКА не е кой да е клуб. Тук всяка година се преследва титлата и успех в европейските турнири. Когато играеш в такъв отбор е много по-лесно да те забележат.
- Кои са най-добрите футболисти в България?
- Има много талантливи играчи, наистина много! Не мога да посоча едно име.
- В българското първенство има доста французи - Бардон, Юрас, Камбон... Каква е причината според вас?
- Повечето от тях са в края на кариерата си, но в отборите им ги ценят и това ги прави щастливи.
- С какво престоят в България ви обогати като футболна култура?
- Тук подобрих техниката си, а и добих опит с мачовете за Купата на УЕФА.
- Говорите ли български и шведски?
- С българския напредвам, но шведски не успях да науча - много е сложен.
- Къде жените са по-красиви - в Мароко, Франция, Швеция или България?
- В България определено има много красавици, но същото мога да кажа и за останалите страни.
- Предлагали ли са ви да играете за друга страна?
- Имаше такава възможност за България. Казаха ми, че на втората година от престоя си тук ще получа български паспорт и ще мога да играя за националния отбор. Тогава никой от Мароко не ме беше търсил и това се очертаваше като добра възможност.
- Но сигурно сте горд, че в родината ви се сетиха за вас?
Да, така е. Мароко винаги ще е на първо място в сърцето ми и се радвам, че ме поканиха в националния отбор.
- Какъв гол мечтаете да вкарате?
- Със задна ножица.
- Кой е любимият мач в кариерата ви?
- Гостуването на Тулуза за Купата на УЕФА тази година. Завърнах се във Франция, играх срещу тим от Лига 1 - беше страхотно.
- А най-лошият ви спомен като футболист?
- Моментът, когато трябваше да напусна Сошо. Разочарованието бе огромно.
- Какво очаквате от приятелската среща с Франция?
- Ще се опитам да покажа на какво съм способен. Надявам се треньорът да остане доволен от играта ми и да разчита на мен и занапред.
- Прогнозата ви?
- 2:1 за Мароко.
- Харесва ли ви в ЦСКА?
- Да. Съставът е силен, разбирам се със съотборниците си. Ще ви кажа, че често оставам да тренирам допълнително, защото това е начинът да подобриш нивото си.
- Кои са най-добрите привърженици в България?
- Нашите - на ЦСКА! Публиката е дванадесетият ни играч, на големите мачове се събират по 15 000.
- Мнението ви за случващото се в Италия (б.а. - инцидента, при който полицай застреля фен на Лацио)? Мислите ли, че това може да стане във Франция, в България?
- Никога не бива да забравяме, че футболът е игра. В него 22-ма души на терена се борят с всички сили за победата, но спазват определени правила. Когато има подобни трагични случаи това прехвърля границите на спорта. Чудесно е да обичаш даден клуб, да го подкрепяш, но да се биеш заради него е недопустимо! Представете си притеснението на семействата на играчите като гледат сцени на насилие. Неслучайно много от близките на футболистите не ходят на стадиона. В България публиката е гореща, но в добрия смисъл на думата. Не съм ставал свидетел на сериозни инциденти.
- Какво мислите за отбора на Сенегал, с който Франция ще играе следващата си контрола?
- Много солиден тим. Притежават добри футболисти, които носят екипите на качествени отбори в Европа.
- Кой ще спечели Купата на Африка?
- Мароко.
- Любим отбор?
- Реал (Мадрид) и Барселона.
- Любим футболист?
- Зинедин Зидан.
