Който казва, че баскетболът ни е беден, значи обича да говори, без да мисли. Пари има, а добрата новина е, че са на път да се увеличават. Първият, който въведе модата на високите заплати, днес е почти забравен – Ганелин Русинов. Навремето, когато той нахлу с "Тотел", за да превземе Левски, чужденци у нас почти нямаше. Русинов докара и първия чужденец за треньор – големия на тегло и знания сърбин Миле Протич. След десетилетие в Левски "Мобилтел" продължи традицията на космическите възнаграждения.

""Марката на славния Академик нямаше да е това, което е днес, ако към нея не бе пришита приставката Лукойл. Финансирането още на втория сезон изстреля "студентите" в УЛЕБ. Това бе през 2003 година. За четири поредни участия Лукойл три пъти стигна 1/8-финал във втория по сила турнир на континента. Нищо, че като бюджет отстъпваше тройно на конкуренцията. Това не спря отбора да скалпира грандове като Реал (Мадрид), Динамо (Москва), италианския Канту. Заради Златев в Академик дойде Тодор Стойков, а с него потекоха успехите. Доведен бе и 222-сантиметровият големец Прийст Ламар Лодърдейл, който, ако все пак имаше малко повече акъл, щеше още да танцува в "Червило" и да забива на пръсти в зала
"Универсиада".

Колкото повече Лукойл вдига летвата, толкова по-голяма става амбицията на останалите. Естествено, да отговориш на възможностите на компанията, не е по джоба на всеки. ЦСКА полегна на Васил Божков, но на него бързо му омръзна. След това газта настъпи “Овъргаз”, но историята се повтори. Третият опит на червените, чрез Коен, върви по план. На инат на всички удари под кръста.

От комфорта в Лукойл и ЦСКА намазват и други. Това пак е в полза на нашия баскетбол, не просто на някой богаташ, който има слабост към игрището с двата коша. Без много шум Златев инжектира Балкан. От години прави същото и със Спартак (Плевен). Благодарение на него в Ботевград и в Плевен дочакаха да имат американец в редиците си. Защо мислите Хриси Димитров загърби живота в София, офертите от Левски и ЦСКА? Защото имаше кой да му плаща същата голяма заплата и в родния му град.

""Коен купуваше на килограм цяла година. До такава степен, че накрая вече се чудеше какво да ги прави. И така вместо по червен екип Ед Макантс облече този на Спартак. И така Синиша Аврамовски събу железния анцуг, за да стане ключова фигура в Черно море.

Като се замисли човек, че тези хора дават и продължават да дават, без да имат дори левче гарантирано обратно. Без данъчни облекчения, без закон, който да облагодетелства спонсори от техния калибър. Единственото, на което разчитат, е реклама. Другото си е луд ентусиазъм и още по-луда любов към спорта.

Влади ЛАЗАРОВА
"Тема:Спорт"