Баскетболната легенда Симеон Варчев изрази мнението си за последните събития в баскетбола чрез декларация.

Ето и целия текст:


БАСКЕТБОЛЪТ ЩЕ ОЖИВЕЕ

Винаги съм се чудил откъде идва тази енергия в човека. Този неизчерпаем ентусиазъм, който независимо от условията, в които живее, от духовното му състояние, от физическото му състояние, винаги е един извор на сили, на вдъхновение и го кара да прави нещата все по-добри и по-добри. Криза е, жестока криза. И икономическа и финансова. Гледам премиера Бойко Борисов влага неистови усилия да направи нещата по-добри, да се излезе от тази ситуация, която ни е омагьосала. Криза, която прави опит да ни смачка. Криза, която би трябвало да ни кара да мислим само за насъщния. Как да осигурим хляб на семействата си и на себе си.

Да, но не! Ето да вземем моята голяма любов, моята голяма страст – баскетбола. В тази криза се проведе състезанието за Купа България. Осемте най-добри отбора на държавата се събраха. Залата се напълни и ето едно прекрасно събитие, една възможност хората да задоволят своите емоционални потребности.А баскетболистите и техните треньори да покажат това, на което са способни, тъй като системата на провеждане на първенството е такава, че в първия ден, който загуби – просто си отива, просто казва "чао" на състезанията.

Вземаш си кецовете, слагаш ги в сака и поемаш пътя към вкъщи. Жестока система, в която изгоря шампиона Лукойл Академик. Ако тази среща беше в тотото, и някой беше заложил на Рилски спортист щеше да спечели много пари. Рилски спортист победи дългогодишния (в последните години) шампион на България – Лукойл Академик. Не е за вярване, но факт. А следваше срещата Ямбол - Левски. За нея какво да кажем? Ямбол, които направиха всичко възможно, за да вземат домакинството на Купата, като предложиха най-добрите условия. Стигнаха дори до там, че в бонусите, включиха и осигуряване на 30-дневен лагер за някои от националните отбори – подрастващи, които ще се подготвят за европейско първенство.

Бяха поставени пред дилемата да отпаднат още през първия ден и с това да обезсмислят своето домакинство. От друга страна срещу тях застана миналогодишният носител на Купа България и представящ се тази година в първенството - най-силен състав на Левски – София. Кой ще отпадне – домакинът или носителят на купата. Е, в спорта винаги има победители и победени. Победените бяха домакините.

Мислех си: "О, Боже, на следващия ден тази зала ще бъде празна. За какво моя приятел Чолаков взема тази Купа? За какво му трябваше?" Когато го попитах след като спечели наддаването, за домакинство – "Иване не рискуваш ли?", той ми отговори с народната сентенция "Който го е страх от мечки, да не ходи в гората". Да, знам че си смел човек, но все пак дали си струваше този риск? Да вземеш домакинство на Купата и да отпаднеш още първия ден.

А хората щяха ли да дойдат на следващия ден? Първенството продължаваше. Останаха четирите отбора, които предния ден отстраниха своите противници, но дали в залата щяха да дойдат 50, 100 или 200 човека? Когато започна първата среща, не вярвах на очите си. Залата беше почти пълна. Каква магия е това спортът? Огорчен си , обиден си, твоят отбор е загубил. Ти си се надявал той да спечели Купата или поне да вземе медал, а изведнъж него го няма, а ти си пак тук. Отново и отново, зареден с енергия и желание да гледаш изявите на тези отбори, които не са ти толкова мили на душата. А в деня на финала, когато един срещу друг застанаха отборите на Левски и Рилски спортист, залата беше така препълнена, все едно играеше отборът на домакина Ямбол.

Това беше един голям празник. Една победа на човека, на човешкото желание да преодолява трудностите. Всички бяха забравили, че е криза. Всички бяха забравили колко трудно си изкарват хляба. В същото време залата беше пълна, празникът беше прекрасен. Отборите защитиха със своето съдържание на играта, това че са стигнали до финал. А интригата, която се появи в края на срещата, беше като "черешката на тортата". Победи по-добрият, по-рутинираният и по-вярващият в собствените си сили отбор – отборът на Левски – София.

И не отминали още емоциите от това първенство, от този празник на българския баскетбол, ето ти и Мача на звездите. Една проява, която е заимствана от НБА- САЩ. Една проява, в която не мога да кажа дали се играе толкова баскетбол , но която е шоу и се превръща в празник на баскетбола. Дали щеше да има празник и сега?

В последно време отборът на домакините не се представяше много добре в първенството. Наистина спечели бронзовите медали на Купа България, но залата много отдавна е останала със спомените, когато се пълнеше и нямаше места в нея. Дали сега ще се напълни? Организацията прие поканата да присъства на срещата един от най-изявените специалисти  по баскетбол в Европа и в света – Светислав Пешич. Два пъти европейски шампион с националните отбори на Югославия и на Германия. Световен шампион, победил САЩ на родна земя на световното първенство през 2002 г. Човек спечелил всички купи, които могат да се спечелят с отбора на Барселона и много, много още активи на този именит специалист. И той – в зала "Конгресна" на "Двореца на културата и спорта".

Беше явно, че всички състезатели и треньори ще се явят. Но дали ще дойдат хората? Дали ще се превърне това събитие в един празник, в едно шоу, в едно ново завоевание на българския баскетбол? Защото кризата продължава. Но и празника продължи. Хората дойдоха и изпитаха удовлетворение от самото шоу. Не говоря за съдържанието на баскетбола, тук можем и да спорим. Лично аз смятам, че трябва да има повече баскетбол и по-малко шоу. Но какво мисля аз, в случая няма значение. Важното е, че със своята организация, с присъствието на тази формация „Спейс анкърс”, която толкова динамично отскачаше от трамплините, правеше такива акробатики и забивания в коша, че като ги гледах в един момент се уплаших за тях. Някой да не си строши главата в ринга. Слава богу, всичко мина добре. Нямаше контузени, а на игрището цареше наистина желание за шоу. С атрактивните си изпълнения, състезателите възпламениха залата, а победителят в конкурса за забивки, 19-годишният Станислав Цонков от БК Евроинс Черно море направи наистина запаметяващи действия като особено това с прескачането на леката кола. Не по-малко емоции предизвика състезанието за тройки, където човекът с характер, развил се през последните години и стигнал до националния отбор на по-късна възраст - Груев от Рилски спортист демонстрира изключителна психика и във финала на състезанието беше непоколебим. С 12-те попадения включи в своята биография и победа на тройки в "Мача на звездите" – Варна 2010 г.

Когато свърши състезанието , излязох и застанах така, че да мога да чувам хората като излизат, да разбера мнението и отзивите им. Повечето от тях бяха позитивно настроени, радваха се, тръгваха си с удовлетворение и усмивки на лицата, а групите от ентусиазирани тийнейджърки, които стояха пред съблекалните на двата отбора и чакаха за автографи ме накара да си мисля, че баскетболаът ще бъде жив и след много години. И с криза и без криза, независимо от несгодите, които съдбата ни поднася, баскетболът ще бъде жив и след като има такива изпълнители. И  най-важното след като има толкова млади любители на баскетбола.

Е, ако можеше и държавата да помогне с преференции за спонсорите…..

Симеон Варчев