Баскетболистът на ЦСКА Ейдриън Пледжър бе любезен да отговори на няколко въпроса на "Тема спорт" преди днешното дерби между неговият тим и шампиона Лукойл Академик. Двубоят ще се играе от 18:00 часа в зала "Универсиада".

- Ако имаш право да избираш кого за пазиш от Лукойл, кой ще бъде той?

- Стойков. Той държи ключа към успеха там. В най-важните мачове, в последните минути той взимаше нещата в свои ръце и носеше победата. Притежава специална сплав от качества и дух. Затова бих искал да поема предизвикателството да се изправя срещу него в защита.

- Най-добрата черта на ЦСКА в момента?

- Знаем как да печелим. Остава да докажем, че можем да го направим и срещу шампиона. Това е единственото, което ме вълнува напоследък. Подготвяме се упорито, треньорите си вършат перфектно работата, ръководството пък прави всичко възможно да се чувстваме добре. Задава се купата, после и финалите в първенството. ЦСКА трябва да докаже себе си.

- Емил Коен нарича отбора семейство. Действително ли отношенията ви вътре са толкова приятелски или това е медийна измама? Бъди честен, моля те.

- На всеки въпрос ще отговоря честно. Ние сме хубав екип. Прекарваме доста време заедно и на терена, и извън него. Разбира се, всеки си има личен живот. Близки сме, това е факт. Гледаме да си помагаме, а не да си правим мръсно.

- Споделяш ли мнението, че Лукойл засега е по-добрият тим?

- Не. Мисля, че ние сме по-добрите от гледна точка на талант и атмосфера. Обаче те все още са шампионите и от три мача помежду ни спечелиха два. Опитът е на тяхна страна, заедно са от отдавна. Когато искаш да побеждаваш такъв съперник трябва да сведеш грешките до минимум. Иначе няма да стане.
- Никой не е идеален на този свят. Къде е слабото им място?

 - Не са кой знае колко агресивни в защита. Имат страхотен гард, който умее да контролира играта и да поставя всеки на точното място. Всеки отбор си има по нещо, в което е уязвим. Тогава от първостепенно значение става химията между отделните баскетболисти, тяхната отдаденост на общата цел и тяхната воля.

- Имаш възможност да отправиш послание към Академик, преди да дойдат във вашата зала. Ще се възползваш ли?

 - Не съм от тези, които обичат да говорят. Аз го правя на терена. Ще кажа само, че стоя зад съотборниците си и вярвам в тях. Убеден съм, че имаме потенциал да накажем Лукойл и няма да си променя мнението, дори ако отсега нататък те ни бият четиридесет пъти поред. Лесно е да си отваряш устата. Празните приказки не струват пари. Всъщност не струват абсолютно нищо.
 - Понякога обаче даваш вид на играч, който обича да говори, докато на терена ври и кипи. Емоционален ли си?

- Винаги съм бил такъв. Обикновено гневът ми е насочен към съдиите, защото искам да си отварят очите и да свирят онова, което виждат. Да бъдат малко по-концентрирани и съпричастни. Прекалено много обичам успеха и победите и затова има случаи, в които си изпускам нервите на игрището. Но не съм този тип, който обича trash talk (б. а. – понятие, добре познато в НБА, буквално значи един баскетболист да атакува вербално с неприлични реплики свой противник).
- Приятел си с Ламонт Джоунс, с част от останалите американци в Лукойл. Има ли някаква закачка между вас преди дербито?

 - Не, ние дори не си говорим за баскетбол, като се виждаме. Така сме научени в родината си. Всеки е тук да си изпълнява задълженията. Виждаме се от време на време, но играта е последното, което дискутираме.

ВЛАДИ ЛАЗАРОВА