Един от младите български спортисти, които оценяват възможността да направят баскетболна кариера, е Иван Лилов. Той е част от новата история на Ботевград, където тълпи хора се сбират в обновената зала "Балкан", за да видят подвизите на "балканци-юнаци". Не може да си представите възторга и обичта на публиката, която изпълва докрай залата. И как силно отекват аплодисментите им, когато има победа на любимия отбор.
Затова и израсналия в тази зала Иван разбира тежестта на славата.
Не мога да опиша страстта, която гори в очите му. Защото само той си знае какво му е, когато говори за баскетбол.

- Ботевград отново заслужи отбора си. Какво е за теб лично този момент от историята на клуба?
- Чувството е несравнимо. Когато имаме мач е празник за целия град.

- Как се чувстваше, когато започнахте с брат ти Любомир сезона в Лукойл Академик, но бяхте преотстъпени в Балкан. Как оценяваш тази ситуация?
- Лукойл е шампионът на България и е чест да си част от отбора. На нас ни трябва повече игрално време, за да се развиваме и в Балкан го получаваме.

- Какво е предизвикателството пред теб да играеш пред родна публика?
- Публиката ни обича и подкрепата й е безценна. Влизаш в игра и даваш сърцето си, за да оправдаеш очакванията им и да ги зарадваш.

- Ти си израснал в Ботевград като баскетболист. Кой беше виновникът да
започнеш да тренираш?
- Човекът, който ме изкара от вкъщи беше треньорът Георги Велчев.

- Чувстваш ли се по-особено, когато заедно с теб на терена е и брат ти? Това помага ли?
- Братската ни връзка е силна и това се отразява. Чувствам се по-спокоен и сигурен.

- Кой е най-ценният мач, който си играл досега?
- Може би победата ни над Левски в София през януари тази година.

- Георги Младенов, който сега ти е треньор, е легенда за българския баскетбол. Той има дълъг стаж на терена като играч. Какво означава човек да работи с него?
- За мен е чест. Научил ме е на много неща, за което съм му безкрайно благодарен.

- На кой треньор искаш да благодариш?
- Главно на Георги Велчев. Безспорно, той е човекът, който ми даде основата. В никакъв случай, не искам да пренебрегвам никой от останалите треньори, с които съм работил. Всеки от тях ме е научил на нещо.

- Ти бе съотборник и с най-титулувания баскетболист в настоящето - Тошко Стойков. Какво си спомняш от този период?
- Тошко е много земен човек. Помагаше ни и ни съветваше. Много го уважавам.

- Кой мач не си искал да играеш?
- Баскетболът е животът ми. Няма мач, който не съм искал да изиграя.

- Какво правиш когато паднете?
- Без загуби не може. Осмислям си грешките и се уча от тях.
Само така може да се въви напред по пътя към успеха.

- Имаш ли ритуал преди мач?
- Не, нямам.

- Кой е човекът, дал най-много в българския баскетбол според теб?
- Не искам да изреждам, за да не пропусна някого. Прекалено много са.

- Настоящата 2007-ма година е обявена за Година на женския баскетбол в Европа. Ти обичаш ли да гледаш женски баскетбол?
- Предпочитам мъжкия, но гледам и женски.

- Обичаш ли да гледаш други спортове?
- Да, разбира се.

- Кои са ти любими спортисти и защо?
- Любимият ми спортист е Майкъл Джордан, защото е достигнал абсолютния връх в баскетбола.

- Как може да те спечели човек веднага?
- Много трудно може да ме спечели човек веднага. Трябва ми време да го опозная.

- Какво си пожелаваш да постигнеш сега, през този сезон, когато носиш екипа на Балкан?
- Искам отборът ми да завърши на трето място. Аз да се представям добре и
да оправдая доверието на треньора.

- Къде искаш да играеш следващия сезон?
- В Балкан ми харесва, защото получавам достатъчно игрално време, а и публиката е много въздействаща. В крайна сметка обаче решението е на клуба.

- Как оценяваш избора на Константин Папазов за национален треньор?
- Радвам се, че федерацията се спря на български треньор. Смятам, че г-н Папазов е достоен за този пост и че ще се справи с тежката задача да класира отбора на европейско.

- Какви са шансовете сега за националите?
- Смятам, че с много упорит труд, себераздаване, дисциплина и малко късмет ще се класират.



Интервю на Ива Иванова