38-годишният наставник на Спартак МВР Ивайло Равуцов едва ли има нужда от някакво детайлно представяне. Дългогодишен национал, чиято кариера ще се запомни най-вече с пълното му себераздаване на терена, експлозивността и бързината, с която играеше и на практика го превърна в може би най-атрактивния баскетболист в историята на българския баскетбол. През миналия сезон Равуцов, който като състезател е обличал екипите на Левски, ЦСКА, Славия, Компакт (Димитровград), Спартак Евроинс и потугалския Сейшал, се отдаде напълно на треньорската професия. Той пое закъсалия финансово Спартак МВР, наследявайки на поста Даниел Димитров. Освен мъжкия състав Равуцов водеше през последния шампионат и юношите старша възраст на клуба, като ги изведе до сребърните медали в националния шампионат, губейки на финала от Лукойл Академик. Няколко дни след финала Ивайло Равуцов бе любезен да отговори на въпросите на репортер на Sportal.bg:

- Впечатлението Ви от завършилия шампионат при юношите старша възраст, където Спартак МВР вече е вицешампион?

- По отношение на шампионата мога спокойно да заявя, че видях много кадърни момчета, на които вече трябва да им се даде шанс да играят за мъжките отбори. Това първенство си е направо на ниво мъжки отбори, така че състезателите, които участват могат спокойно да се включват в представителните състави на отделните български клубове.

- Освен, че водите юношеската формация на Спартак, сезон 2006-2007 ще се запомни и с това, че бе Вашия първи като наставник на мъжкия тим. Оценката Ви за цялостното представяне през последния шампионат?

- Обстановката в клуба бе изключително тежка. Това даде отражение на селекцията, която на практика направихме по принуда, тъй като нямахме възможност да привличаме играчи, на които да плащаме подобаващо. Така заложихме на състезатели, които искаха да играят баскетбол и финансовата параметри не бяха водещи, а по-скоро търсеха пътища за собственото си професионално развитие. Така дойдоха предимно млади състезатели, чиято основна идея беше да натрупат игрови опит в мъжкия тим. Като резултати представянето е катастрофално, но като развитие на млади баскетболисти е впечатляващо и точно това даде отражение в представянето ни на републиканския шампионат за юноши старша възраст.

- Според специалистите, които все пак се отнесоха сериозно към мачовете на тима и наистина ги наблюдаваха, бързото ви превъплащаване от състезател в старши треньор е протекло доста успешно. Какво Ви струваше в личен план обаче тази промяна?

- В личен план ми струваше загуба на свободно време, защото никога не съм предполагал, че един треньор е толкова зает. Иначе в баскетболен аспект не ми е коствало нищо. Имам богат опит и съм бил под ръководството на много треньори, като съм научил по нещо от всеки. Сред тях е имало и слаби наставници, но мен баща ми ме е учил, че дори и да изиграеш слаб мач или да те тренира слаб треньор винаги можеш да научиш по нещо. Сега се старая да предам този опит на малдите играчи, с които работя.

- През сезон 2005-2006 се представихте на обичайното високо ниво с екипа на тогавашния Спартак Евроинс и според мнозина наблюдатели с оставането Ви в тима, по-скоро като играещ старши треньор, равнището на демонстрирания баскетбол от страна отбора щеше да е далеч по-високо през последния шампионат. Защо не се спряхте на този вариант?

""

- Сигурен съм, че щеше да бъде така. Убеден съм, че щяхме да вземем повече мачове, но избрах да съм само треньор по простата причина, че щеше да се получи ситуацията от миналата година – момчетата щяха да разчитат изключително на мен. Аз щях да върша основната работа и едва ли не да се доказвам колко съм добър. Това не бе моята цел. Исках просто да се дръпна настрани, за да дам възможност на състезателите да демонстрират на 100% своите способности.

- Коректно ли е да се твърди, че на този етап от треньорската Ви кариера имате предпочитания към работата с млади таланти и тяхното бъдещо усъвършенстване?

- Това не е въпрос на предпочитания, по-скоро става дума за определен вид ситуация. В случай, че става въпрос за предпочитания винаги ми изниква в ума нещо, което казваше Петко Маринов – треньор, който дълбоко уважавам: "Лесно се работи с млади играчи, но и трудно се печели с тях". Доказателство за това бе именно последния сезон. От друга страна лесно се печели с добри играчи, но и трудно се работи с тях.

- В България маркетинга и рекламата на баскетбола сериозно изостава в сравнение с други колективни спортове. Положително е, че компании от ранга на "Коен Груп", "Леденика" и "Вивател", но все пак една трудно промотираме българските състезатели най-вече в чужбина. По какъв начин би могъл да бъде разрешен този проблем?

- Моето лично мнение е, че в българския набскетбол влязоха наистина много пари, но не са инвестирани правилно. Мисля, че се гони някаква стратегия, като във футбола. Да се влиза в някакви Лиги, някакви големи първенства, гонят се европейски купи. Като цяло за мен това е грешен подход. Де факто се дават пари на чужденци, които идват, взимат си парите, след това си заминават, а  в същото време няма пари за българската школа. Много по-правилно е в дългосрочен план тези средства да се хвърлят за изграждане на много силна школа, която впоследствие да се докаже в Европа. Мога да дам за пример футболния Левски с неговия План 2007, чийто основен елемент е изграждането силен ДЮШ. Гледайки футбола си мисля, че трябва да направим нещо подобно и в баскетбола. Необходима ни е стратегия в много по-дългосрочен план и голяма част от настоящите инвестиции да се пренасочат към изграждане иразвитие на млади играчи. В момента например също сериозне проблем е фактът, че имаме детско-юношески школи, но нямаме материална база. Няма стимул за треньорите да работят с децата. Когато обаче придобият материален стимул ще дойдат и резултатите.

- Националният селекционер Константин Папазов ще разчита в допълнителните квалификации за Евробаскет 2007 изключително много на качествата на играчите от младежкия национален отбор, който през миналата година се класира девети на Европейското първенство. Ще доведе ли до успех амалгамата от млади състезатели, предимно състезаващи се в български отбори, с класни и опитни имена от ранга на Филип Виденов и Тодор Стойков?

- За мен няма особено значение един играч в кой шампионат се състезава. Имаме достатъчно силни баскетболисти, за да могат да играят заедно на достатъчно добро баскетболно ниво, така че е без значение един човек къде играе. Въпросът е да играе. Не можеш да вземеш в националния отбор баскетболист, който е седял на пейката в над 60-70% от игровото време в отбора. Няма значение от кой отбор е, в кой състав е картотекиран и т.н. Важното е да има игрово време и да се е доказал през шампионата. Ще посоча един конкретен случай, за да не говоря празни приказки. Асен Великов е чудесен играч със страхотна перспектива. Вероятно за него договорът с Лукойл Академик е нещо прекрасно, но за мен е грешна стъпка. Той на практика отиде там, за да седне на пейката. Великов е млад състезател на когото му трябва практика. Пак казвам, че става въпрос най-вероятно за чудесен за него договор и сигурно Асен е горд със себе си, че през тази година вдигна титлата, само че му липсва статистиката за сезона. На база този пример се говори и за криза на гардовете в баскетбола ни въобще. За мен това е пресилена констатация. Имаме криза в плеймейкърския пост, точно защото в националния ни отбор са налице играчи, които в шампионата стоят на пейката. Преди беше така с Юли Радионов когато беше в Лукойл Академик, сега историята се повтаря с Асен Великов. Съвсем спокойно мога да кажа, че състезатели, които са се доказали през първенството не са в националния отбор. Не го казвам, защото Людмил Хаджисотиров е състезател на моя отбор, но не може най-добрият пробивач в шампионата да не попадне дори в разширения състав. Това е гард с доказано силно представяне през сезона. Според мен в националния отбор трябва да присъстват състезатели, които трябва да са се представили равномерно в първенството и не са били предимно резерви.

- Очакванията Ви за допълнителните квалификации за Евробаскет 2007?

- Надявам се да успеем. Разполагаме със сериозен състав. Не е нормално да имаме такива атакуващи играчи като Филип Виденов и Тодор Стойков и да не им използваме качествата. Също така би било кощунство да разполагаме с борци в подкошието като близнаците Иванови и мощен център като Тенчо Банев и да не се възползваме от техните предимства. Налице са играчи, с които можем да сглобим чудесен състав. Не споменавам нищо за гардовата позиция, защото пак повтарям, че е пресилена оценката, че там има криза. Не може да разполагаме с толкова атакуващи състезатели и едва ли не да търсим Стив Неш. На нас не ни трябва Стив Неш. Необходим ни е по-скоро играч, който да може да захранва с топки добрите ни външни играчи.

- Къде би могло да бъде по-трудно? В групата срещу Босна и Херцеговина и Унгария или истинското предизвикателство ще бъде финалния турнир в Менорка (29-31 август 2007)?

- По-добре да вървим "стъпка по стъпка" към целта. Не е удачно да се вглеждаме в следващия турнир. Първо трябва да прескочим първото препятствие, след това да се засилим към второто. Ако говорим за това кое е по-трудно, най-трудно винаги това е първият етап. Стартираме ли добре, оттам нататък ще наберем скорост за следващия.

- Каква е според Вас причината българския баскетбол да "проспи" набор `80, който бе един от най-талантливите за последните 20 години? Възможно ли беше още преди няколко години ядрото на този тим, да се превърне в основа на националния тим?

""

- Това действително беше възможно и в момента се оценява като грешка. Сега тепърва или отпреди няколко години започват да се налагат млади играчи в "А" отбора и тази тенденция се засилва. Доскоро при нас се считаше за по-правилно да се ангажират състезатели, които са над 25 години. Сега обаче баскетболната ни общественост разглежда този процес като погрешен, тъй като сега тези състезатели щяха да бъдат на върха на своите възможности.

- Най-добре реализиралия се баскетболист от това поколение безспорно е Филип Виденов, който се превърна и в първия българин обличал екипа на гранда Реал (Мадрид). След неговата поява в Liga ACB започна да се възражда идеята за българин в първия кръг на драфта в НБА. Реалистична ли е според Вас тази идея, още повече, че през тази година Деян и Калоян Иванови подадоха молби за драфта, който ще се състои на 28 юни в Ню Йорк?

- Такова нещо ни е необходимо най-вече за самочувствие. Трябва обаче да има и условия за това. Конкуренцията в НБА е безмилостна. В Университетите е двойно по-изострена. Необходимо е да се работи целенасочено и оттам нататък ще дойдат и резултатите. За момента определено не е реалистично, но ако говорим отново за план в перспектива, при наличието в обозримо бъдеще на конкретна стратегия такъв наличието на българин в драфта ще бъде факт.

- Вашата кариера като баскетболист ще се запомни с факта, че бяхте един от най-атрактивните играчи в историята на българския баскетбол. Сега, в новото Ви амплоа като наставник, насърчавате ли по някакъв начин импровизацията на терена у по-младите?

При треньорите, с които съм работил през годините, съм забелязал, че това, което прави някой като играч, е точно обратното на действията му като треньор. Състезатели, които са били стопроцентови нападатели като станат треньори започват да изискват невероятна защита. От друга страна такива, които са били предимно по-добри защитници наблягат на нападението. Специално в моя случай аз не правя изключение и в момента за мен е по-важно да се вкара кош. Атрактивността е по-скоро свързана с изключително високо ниво на техника. Първо трябва да изградиш перфектна техника, за да можеш да правиш шоу. Според мен в момента нивото не е чак толкова високо в техническо отношение, така че това е нещо, което го повтарям на играчите непрекъснато: "Не можеш да започнеш да летиш преди да се научиш да ходиш." Първо трябва да се научиш да правиш елементарното, за да стигнеш впоследствие до по-сложното.

- До скоро имаше идея за "голям" щаб на националния отнбор от повече от двама или трима специалисти. Какво е мнението Ви по този въпрос?

- Мисля, че наистина щабът на националния отбор трябва да бъде много широк. От всичките си пътувания, които съм имал през моята кариера, съм забелязал, особено по отношение на националните отбори, че щабовете са минимум от петима треньори. Не може един човек да мисли за абсолютно всичко. Схемите са различни. Дали ще има специалист, отговарящ за всеки пост или за фаза от играта няма значение. Винаги по-широко сглобените щабове са вършели добра работа. Лично мое мнение е, че би било правилно щабът на националния отбор да бъде поне от трима човека.

- Познат сте като един от привържениците на демонстрирания в NCAA и НБА баскетбол. Според Вас обаче не стана ли баскетбола в САЩ доста "статичен", с по-малко движение без топка и с липсата на фигури като Ейвъри Джонсън, които през цялата си кариера залагаха на плътна преса по целия терен?

- Наистина баскетболът в НБА стана малко позиционен. Въ всеки отбор има по една суперзвезда, която публиката идва да наблюдава в залата. На този състезател обикновено му се дава картбланш и той се изявява по всевъзможни начини. Друг е въпроът, че тази политика вече бива отчитана като грешка и от самата Лига, тъй като състоянието на професионалния американски баскетбол не дава възможност за силно представяне на големи международни форуми. Когато американците срещнат добре организиран предимно европейски вид баскетбол изпитват невероятни затруднения. Все пак обаче движещата сила в НБА са финансовите ресурси. Щом тази политика носи приходи, надали в скоро време нещо ще се промени. По отношение на националния им отбор се вижда, че правят всичко възможно да работят по различен анчин. За това назначиха и Майк Кшижевски от Дюк за селеционер, защото тимът е добре да привикне да играе в стил "колежански баскетбол" на големите първенства, тъй като този в НБА в случая не е подходящ и не върши работа.

- Оценката ви за развитието в професионален план на българите, които играха през последните години в NCAA?

- Тези, които се върнаха да играят в България направиха очевидна грешка. Според мен излезеш ли веднъж оттук, просто не се връщай. Колкото и пари да влязат в нашето първенство в следващото десетилетие трудно в обозримо бъдеще нивото ще стигне това в Европа. Чисто и просто нямаме ли 10, 12 или повече отбори на едно стабилно финансово равнище реално погледнато силен шампионат няма да имаме. Разполагайки с 3-4 стабилни в това отношение отбори и да се твърди, че първенството ни е силно е наивно. Моят апел към тези момчета, които успеят да си извоюват правото да учат зад Океана, е да не се връщат тук и да продължат да играят истински баскетбол. Превъзходен пример в това отношение е Филип Виденов. Перфектна кариера, която до голяма степен се дължи на факта, че не се върна окончателно в България.

- Какви са впечатленията Ви от засилената реклама на "звездите" от NCAA и по-специално в актуалните случаи с първокурсниците Грег Одън и Кевин Дюрант?

- Звезди винаги ще има, защото са необходими на феновете по света и най-вече по отношение модела на подражание. Въпрос на време е обаче дали тези играчи ще оправдаят етикета, който им бе "лепнат". Съществуват много състезатели, които обикновено не оправдават очакванията. Като цяло обаче такъв вид кампании не са нещо лошо и по-скоро трябва да присъстват в общественото пространство.

- През 1998 година играхте с екипа на Левски срещу Флорида Стейт. Оттогава изминаха около 10 години, според Вас какви са промените в Колежанския баскетбол и как те влияят на развитието на играта като цяло?

- Драстични промени няма. Предимството в САЩ е, че там се работи по модел. Модел, обаче, който действа безупречно вече няколко десетилетия и няма нужда да се променя. Единственото, което остава е да се следва. Когато навремето играхме срещу Флорида Стейт тогава те изграждаха нов отбор. Започваха с млади момчета, които впоследсвие израстнаха и същия тим направи няколко силни сезона. Въпросът е да се гледа в перспектива, да се изгради модел, по който да се работи, а самите резултати идват с времето.

- Впечатленията ви от засилените връзки между Евролигата и НБА през последните два сезона?

""- Съвсем естествено е да има взаимодействие между двете най-силни първенства в света. Всъщност връзката межу тях е в това, че се учат една от друга. Колкото баскетболът в Европа е организиран толкова този в НБА е дезорганизниран. В смисъл, че се разчита повече на индивидуални качества. Те просто едно без друго не могат. Тези играчи, които нямат възможност да се наложат в НБА, отиват в Евролигата и обратното – тези, на които им е тясна вече Евролигата отиват в НБА. Във втория случай означава, че играчите са надскочили нивото си и продължават да се развиват.

- Минесота Тимбъруулвс ще гостуват в Истанбул през октомври, като това ще бъде единственият тим от НБА, който ще гостува на Балканите през есента. Интересното е, че турският баскетбол си извоюва признанието и съответно правото да домакинства мач  с участието на клуб от такъв ранг. Какво освен прословутата зала и сериозни средства ни е необходимо, за да докараме в България първоначално да ни гостува поне някоя от звездите в НБА?

- По отношение на маркетинга и рекламата на баскетбола в България мисля, че имаме много кадърни хора, на които ако се създадат условия ще докарат когото си поискат тук. Трябват обаче условия за това. Типичен пример в това отношение са зачестилите концерти на известни изпълнители не само в София, но и други части на страната. Едно от нещата е наистина да имаме зала, но за да се сдобием с такава, средствата по нея трябва да бъдат инвестирани правилно. След това стратегически трябва да се формират силни школи, благодарение на които ще вдигнем и нивото на елитния шампионат. Като имаме силно първенство ще имаме и силен национален отбор, а при добър "А" отбор ще имаме възможност да доведем и класни тимове от чужбина. Направим ли и това вече можем да мислим за домакинството на двубой с участието на отбор от НБА. Мисля, че имагинерно това е стълбицата.

- Очакванията Ви за финалната серия в НБА?

Отборът на Сан Антонио ми е прекалено симпатичен, за да съм за Кливланд. Честно казано обаче не съм сигурен дали "Шпорите" ще излязат краен победител.

- Европейското първенство в Испания се очаква с огромен интерес, заради повишеното качество на баскетбола на континента, както и налагането до нивото на суперзвезди в НБА на европейски играчи като По Гасол, Дирк Новицки, Тони Паркър, през тази година и Андрей Кириленко. Възможно ли е според Вас домакина и световен шампион да грабне трофея?

- Домакинството е основен фактор, особено в Испания, където баскетболът е невероятно популярен спорт. Специално испанците в момента имат налице чудесно сглобен състав, като и много добри индивидуални изпълнители. От тази гледна точка имат изключително сериозни шансове да спечелят шампионата на Стари континент. Скритият фаворит обаче за мен е тимът на Сърбия. На последното Световно първенство той бе сериозно "ранен" и игра под всякаква критика. Вероятно сега ще направят всичко възможно да си възвърнат позициите. Европейският шампион Гърция играе добре познатия ни дисциплиниран баскетбол, залагащ на много стабилна защита. Със сигурния си баскетбол надали ще имат проблеми да стигнат до четворката, но не знам дали ще издържат до края.

РАЧО КОЛЕВ

снимки: Личен архив, www.7sport.net