Кукурякът(Helleborus odorus) расте в гори, храсталаци и по поляни в предпланините и планините до 1500 м надморска височина в много райони на страната. Той се показва над земята твърде рано преди да започне пролетта. В по-ниските и по-топлите места се надига още през февруари - март, а през меки и безснежни зими - дори през декември - януари. Колкото по-високо обаче се изкачва по склоновете на предпланините и планините (кукурякът стига и до буковия пояс), толкова по-късно се отварят цветовете му - понякога дори през май. Кукурякът е многогодишно тревисто растение с късо, почти черно коренище. От него всяка година израства само по едно изправено жълто-зелено цветоносно стъбло, високо до 40 (рядко повече) см. Казват, че около обора, в който се родил Христос, имало цъфнал кукуряк. В памет на събитието някъде го наричат “Христова роза”. В по-стари времена кукурякът се славел като билка срещу много болести и по хората, и по домашните животни. За лечение използували коренищата му (заедно с корените), които изваждали рано напролет или през късна есен. С тях лекували болести на сърцето, възпаление на гръбначния мозък, плеврит, менингит, туберкулоза, нервни болести, хемероиди, кашлица и още какви ли не други болести, а сварени в оцет, ги използували против пърхот и за стимулиране на растежа и укрепване на косата, за промивка на гнойни рани и т.н. По-късно официалната медицина потвърдила само някои от лечебните свойства, които приписвали на кукуряка народните лечители. Установено било, че в коренищата и в корените му се съдържат вещества, които активизират дейността на сърцето, действуват пикочогонно, слабително и нервоуспокоително. Тези вещества са обаче силно отровни и затова кукурякът може да се използува като лечебно растение само под лекарски контрол.
